— Не можем да стигнем до тях. Вратите и прозорците са барикадирани, а те ни обстрелват, като се опитаме да проникнем.
Ездача погледна Сапфира.
— Ти ли искаш, или аз да се погрижа?
— Остави на мен — каза тя и скочи във въздуха с разперени криле.
Сградата се разтърси, когато драконката кацна на покрива. Ерагон и другите воини гледаха с възхищение как тя заби ноктите си във фугите между камъните, изсумтя от напрежението и разби сградата на парчета. С ужасените войници, останали без прикритие, се разправи бързо като териер, който избива плъхове.
Когато Сапфира се върна до Ерагон, Варден отстъпиха от нея, очевидно изплашени от тази демонстрация на свирепост. Тя не им обърна внимание и започна да ближе лапи, за да почисти кръвта от люспите си.
— Казвал ли съм ти някога колко се радвам, че не сме врагове? — попита младежът.
— Не, но е много мило от твоя страна.
Из целия град войниците се бореха с упорство, което впечатли Ерагон — отстъпваха едва когато бъдеха принудени и правеха всичко възможно да забавят настъплението на Варден. Заради този отпор бунтовниците пристигнаха в западната част на града, където се издигаше крепостта, едва когато бледата светлина на зората започна да пълзи по небето.
Сградата бе впечатляваща. Висока и квадратна, украсена с множество кули с различна височина. Покривът бе покрит с каменни плочи, така че нападателите да не могат да го подпалят. Пред крепостта се простираше обширен двор, в който имаше няколко ниски постройки и четири катапулта, и около него се издигаше стена със собствени кули. Стотици войници бранеха укреплението и още стотици се суетяха из двора. Единственият път за вътре беше препречен с дъбова порта и желязна решетка.
Няколко хиляди бунтовници атакуваха отново и отново стената, опитвайки се да пробият портата с тарана, донесен от стената на града, или да преодолеят стената с куки и стълби, които защитниците неспирно отблъсваха. Ята свистящи стрели се стрелкаха напред-назад над стената. Никоя страна не изглеждаше да има предимство.
— Портата! — извика Ездача и я посочи.
Сапфира се понесе надолу и прочисти парапета над портата със струя пламък. От ноздрите й се издигна дим. Тя кацна на стената, разтърсвайки младежа, и каза:
— Върви. Аз ще се погрижа за катапултите, преди да почнат да хвърлят камъни по Варден.
— Пази се.
Той слезе от гърба й.
— Те трябва да се пазят — отвърна тя и изръмжа към копиеносците, струпани край катапултите.
Половината от тях се разбягаха.
Стената бе твърде висока, за да може Ерагон спокойно да скочи на улицата долу, така че Сапфира провеси опашката си и я застопори между два зъба на укреплението. Ездача прибра Бризингър в ножницата и се заспуска, използвайки шиповете й като стъпала. Когато стигна върха, се пусна и прелетя останалите двадесетина стъпки. Претърколи се, за да намали удара, и се приземи сред Варден.
— Привет, Сенкоубиецо — каза Бльодгарм, докато излизаше от тълпата, следван от другите единадесет елфи.
— Привет — Ерагон отново извади Бризингър. — Защо не сте отворили още портата за Варден?
— Защото е защитена от много магии, Сенкоубиецо. Ще е нужна много сила, за да я съборим. Ние със спътниците ми сме тук, за да защитаваме теб и Сапфира, а не можем да изпълняваме дълга си, ако се изтощим с други задачи.
Ездача преглътна една ругатня и каза:
— Предпочиташ ние със Сапфира ли да се изтощим, Бльодгарм? Така в по-голяма безопасност ли ще бъдем?
Елфът го гледа в продължение на няколко секунди. В жълтите му очи не се четеше нищо. Накрая сведе леко глава.
— Незабавно ще отворим портата, Сенкоубиецо.
— Не, остави — изръмжа Ерагон. — Чакайте тук!
Той си проправи път до предните редици на Варден и отиде до спуснатата решетка.
— Направете ми място! — извика и направи знак на бойците да се отдръпнат.
Варден отстъпиха назад и се отвори празно пространство, широко около два метра. Едно копие, запратено от катапулт, отскочи от защитите на Ездача и изтрака в страничната улица. Сапфира изрева от вътрешността на двора и последва звук на строшени греди и късащи се опънати въжета.
Ерагон стисна меча с двете си ръце, вдигна го над главата си и извика:
— Бризингър!
Острието избухна в син огън и воините зад гърба му нададоха възгласи на удивление. Младежът пристъпи напред и удари един от напречните пръти на решетката. Стената и околните сгради се озариха от ослепителна светлина, когато мечът преряза дебелия метал. В същото време Ерагон забеляза внезапно увеличение на умората си, докато мечът прерязваше защитните магии, пазещи решетката. Усмихна се. Както се бе надявал, контразаклинанията, вплетени при изковаването на Бризингър от Руньон, бяха повече от достатъчни за тези смешни предпазни мерки.