С възможно най-голяма бързина той изряза голяма дупка в решетката, а после се отдръпна, защото освободеното парче метал падна на паветата с ужасен трясък. Младежът премина през решетката и отиде до голямата дъбова порта, намираща се по-навътре в стената. Разположи Бризингър точно между тънката като косъм цепнатина между двете крила, облегна се на меча и прокара острието през тесния процеп до другата страна. После засили потока на енергия върху огъня около меча, докато той не стана достатъчно горещ, за да прогори твърдото дърво като нож, режещ пресен хляб. Около Бризингър се вдигна облак дим, от който на Ерагон му залютя на гърлото и му засмъдя на очите.
Той придвижи острието нагоре, прогаряйки дебелата греда, която препречваше вратите отвътре. Веднага щом усети, че съпротивата срещу Бризингър намаля, издърпа меча и изгаси пламъка. Носеше дебели ръкавици, така че не се притесни да сграбчи горещия ръб на едното крило на портата и да го отвори с едно мощно дръпване. Другото също започна да се отваря навън, привидно само, но миг по-късно Ерагон видя, че Сапфира го бута отвътре; тя седеше отдясно на входа, загледана в него с блестящи сини очи. Зад нея четирите катапулта бяха разбити на парчета.
Ездача отиде при нея, докато Варден се изсипваха в двора и изпълваха въздуха със силни бойни викове. Изтощен от усилията си, Ерагон постави ръка на колана на Белот Мъдрия и попълни резервите си с малко енергия от дванадесетте диаманта, скрити вътре. Предложи остатъка на Сапфира, която бе не по-малко изтощена, но тя отказа с думите:
— Запази я за себе си. Не ти е останала много. Освен това наистина ми е нужна само вечеря и един хубав сън.
Младежът се облегна на нея и позволи на клепачите си да се спуснат леко.
— Скоро — каза той. — Скоро това ще приключи.
— Надявам се — отвърна тя.
Сред бойците, които тичаха край тях, вървеше и Анджела, облякла странната си зелено-черна броня и понесла своя хутвир — двуострата тояга на джуджешките жреци. Билкарката спря до Ерагон и с дяволито изражение каза:
— Впечатляващо представление, но не смяташ ли, че малко прекаляваш?
— Какво имаш предвид? — попита той и се намръщи.
Тя вдигна вежда.
— О, хайде стига. Наистина ли беше нужно да си подпалваш меча?
Изражението му се разведри, когато разбра какво има предвид жената, и той се засмя.
— Не и за решетката, но пък ми беше приятно. Освен това не мога да направя нищо по въпроса. Кръстих меча Огън на древния език и всеки път, когато кажа думата, острието избухва в пламъци като суха съчка.
— Нарекъл си меча си Огън? — възкликна Анджела с нотка недоверие в гласа. — Огън? Що за скучно име е това? Можеше да го кръстиш Пламтящо острие, да речем, и да се приключи въпросът. Наистина Огън… Хм. Не предпочиташ ли да имаш меч на име Овцеизтребител или Косача на хризантеми, или нещо друго, в което е вложено поне малко въображение?
— Вече си имам Овцеизтребител тук — каза Ездача и положи длан върху крака на Сапфира. — Защо ми е друг?
Анджела се ухили широко.
— Значи все пак не си напълно лишен от чувство за хумор! Може пък и да има надежда за теб. — И тя тръгна с танцова стъпка към крепостта, въртейки бойната си тояга и мърморейки: — Огън? Ха!
Сапфира изръмжа леко и каза:
— Внимавай кого наричаш Овцеизтребител, Ерагон, за да не се окажеш и ти изтребен.
— Добре, Сапфира.
Сянката на съдбата
Дотогава Бльодгарм и другите елфи се бяха присъединили към Ерагон и Сапфира в двора, ала Ездача не им обърна внимание и затърси с поглед Аря. Когато я забеляза да тича до Йормундур и неговия жребец, той я повика и размаха щит, за да привлече вниманието й.
Елфката чу вика му и се затича към него с грациозни като на газела скокове. Беше си намерила щит, шлем и ризница, откакто се бяха разделили, и металът на бронята й блестеше на сивкавата светлина. Когато елфката спря, Ерагон каза:
— Двамата със Сапфира ще влезем в крепостта отгоре и ще се опитаме да заловим лейди Лорана. Искаш ли да дойдеш с нас.
Тя кимна отривисто.
Младежът скочи на единия крак на Сапфира, а оттам — на седлото. Аря последва примера му секунда по-късно и седна зад него. Брънките на ризницата й се притиснаха в гърба му.
Драконката разпери криле и полетя, оставяйки Бльодгарм и другите елфи на земята, загледани нагоре с безпомощни изражения.