— Не бива с такава лекота да изоставяш стражите си — промърмори Аря в лявото ухо на Ерагон. Тя обхвана кръста му с дясната си ръка и го стисна здраво, докато Сапфира кръжеше над двора.
Преди той да успее да отвърне, усети досега с могъщия ум на Глаедр. За момент градът под тях изчезна и Ездача виждаше и чувстваше само онова, което виждаше и чувстваше златният дракон.
Главата на Ерагон се отметна назад, когато Сапфира се наклони наляво и падна няколко стъпки, преди да възвърне равновесието си.
— И ти ли видя това? — попита тя.
— Да.
Разтревожен, той погледна към дисагите, където сърцето на Глаедр лежеше на сигурно място, и се зачуди дали двамата със Сапфира не трябва да помогнат на учителите си, ала после се успокои с мисълта, че сред елфите има безброй заклинатели. Оромис и Глаедр нямаше да искат неговата помощ.
— Какво не е наред? — попита Аря. Гласът й звучеше силно в ухото на Ерагон.
— Оромис и Глаедр ще влязат в битка с Торн и Муртаг — отговори Сапфира.
Младежът усети как елфката се наежи зад гърба му.
— Откъде знаете? — попита тя.
— Ще ти обясня по-късно. Само се надявам да не пострадат.
— Аз също — каза Аря.
Сапфира се издигна високо над крепостта, а после се понесе бавно надолу с безшумни махове и се приземи на върха на най-високата кула. Когато Ездача и елфката слязоха на стръмния покрив, тя каза:
— Ще ви посрещна в залата долу. Прозорецът тук е твърде малък за мен.
И тя отлетя, а течението, образувано от крилете й, ги блъсна в лицата.
Ерагон и Аря се прехвърлиха над ръба на покрива и се спуснаха на тесен каменен перваз осем стъпки по-надолу. Без да обръща внимание на предизвикващото световъртеж падане, което го очакваше, ако се подхлъзнеше, Ездача прекоси перваза до кръстовиден прозорец, през който се промъкна в голяма квадратна стая, покрай стените на която имаше рафтове с подредени на тях колчани със стрели и тежки арбалети. Ако тук бе имало някой, когато Сапфира се приземи, сега помещението беше празно.
Аря се прехвърли през прозореца след него. Тя огледа стаята, а после посочи стълбите в отсрещния ъгъл и тръгна към тях. Меките й ботуши не издаваха звук по каменния под.
Когато я последва, Ерагон усети странно струпване на енергии под тях, а също и мислите на петима човека, чиито умове бяха затворени за него. Разтревожен за евентуална мисловна атака, младежът се оттегли в съзнанието си и се концентрира върху рецитирането на елфическа поезия. Докосна Аря по рамото и прошепна:
— Усещаш ли това?
Тя кимна утвърдително.
— Трябваше да вземем Бльодгарм с нас.