Двамата се спуснаха по стълбите, правейки всичко възможно да не издават звук. Следващата стая в кулата бе много по-голяма от предишната — таванът беше висок почти девет метра и от него висеше фенер, чието стъклено тяло бе покрито с множество фасети. Вътре гореше жълт пламък. На стените висяха стотици картини: портрети на брадати мъже в богато украсени роби и жени с безизразни лица, седнали сред деца с равни остри зъби; мрачни пейзажи, изобразяващи бурно море, в което се давеха моряци; и батални сцени, където хора избиваха гротескни ургали. Редица високи прозорци с жалузи, разположени в северната стена, гледаха към балкон с каменен парапет. Срещу прозорците до отсрещната стена имаше няколко малки кръгли масички, покрити със свитъци, три тапицирани стола и две твърде големи медни урни, пълни с букети от изсушени цветя. Едра жена с прошарена коса, облечена в бледолилава рокля, седеше на един от столовете. Тя приличаше много на неколцина от мъжете по картините. На челото си носеше сребърна диадема, украсена с нефрит и топаз.
В средата на стаята стояха тримата магьосници — двама мъже и една жена, — които Ерагон бе зърнал преди в града. Те се гледаха един-друг, качулките на робите им бяха отметнати, а ръцете — протегнати встрани, така че върховете на пръстите им се докосваха. Магьосниците се олюляваха в унисон, мърморейки някаква непозната магия на древния език. Четвърти човек седеше в средата на образувания от тях триъгълник: мъж, облечен по сходен начин, който обаче не казваше нищо и се мръщеше, все едно изпитваше силна болка.
Ерагон се нахвърли върху ума на единия от мъжете, ала той бе толкова фокусиран в задачата си, че младежът не можа да намери пролука в съзнанието му и така не успя да го подчини на волята си. Заклинателят сякаш дори не забеляза атаката. Аря сигурно бе опитала същото, защото се намръщи и прошепна:
— Добре са обучени.
— Знаеш ли какво правят? — промърмори той.
Тя поклати отрицателно глава.
После жената в лилавата рокля вдигна поглед и видя Ездача и елфката, приклекнали на каменните стълби. За изненада на Ерагон тя не извика за помощ, а вместо това постави пръст на устните си и после им направи знак да се приближат.
Ерагон и Аря се спогледаха объркано.
— Може да е капан — прошепна той.
— Най-вероятно е така — отвърна елфката.
— Какво да правим?
— Сапфира наблизо ли е?
— Да.
— Тогава нека поздравим домакинята си.
Вървейки в крак, те слязоха по останалите стъпала и се прокраднаха през стаята, без да свалят очи от унесените в заклинанието си магьосници.
— Вие лейди Лорана ли сте? — попита Аря с тих глас, когато спряха пред седналата жена.
Тя кимна леко.
— Да, прекрасна моя. — Лорана обърна погледа си към Ерагон и попита: — Ти ли си Драконовият ездач, за когото чувам толкова много напоследък? Ти ли си Ерагон Сенкоубиец?
— Да — отвърна младежът.
На изисканото лице на жената се появи изражение на силно облекчение.
— Ах, надявах се да дойдеш. Трябва да ги спреш, Сенкоубиецо. — Тя посочи към магьосниците.
— Защо не им наредите да се предадат? — попита шепнешком той.
— Не мога — каза Лорана. — Те отговарят само пред краля и новия му Ездач. Аз самата съм положила клетва за вярност пред Галбаторикс — нямах избор по този въпрос, — така че не мога да вдигна ръка срещу него и слугите му; иначе сама щях да заповядам да ги унищожат.
— Защо? — попита Аря. — Какво ви кара да се боите толкова много от тях?
Кожата около очите на Лорана се опъна.
— Те знаят, че нямат шанс да отблъснат Варден сами, а Галбаторикс не е пратил подкрепления, за да ни помогне. Така че се опитват, не зная как, да създадат Сянка, с надеждата чудовището да се обърне срещу Варден и да всее смут и хаос в редиците ви.
Ужас изпълни Ерагон. Той не можеше да си представи какво би било, ако трябва да се бие с втори Дурза.
— Но една Сянка може със същата лекота да се обърне срещу тях и срещу всички други във Фейнстер, вместо срещу Варден.
Лорана кимна.
— Не ги е грижа. Искат просто да причинят колкото се може повече болка и разруха, преди да умрат. Те са побъркани, Сенкоубиецо. Моля те, спри ги, помогни на народа ми!
Точно когато тя спря да говори, Сапфира се приземи на балкона пред стаята, напуквайки парапета с опашка. Тя събори прозорците с един удар на муцуната си, разбивайки ги на трески, а после провря глава и рамене в залата и изръмжа.
Магьосниците продължиха да напяват, привидно без изобщо да я забележат.
— Олеле — извика тихо лейди Лорана и стисна облегалките на стола си.
— Точно така — каза Ерагон.
Той стисна Бризингър и тръгна към заклинателите. Сапфира стори същото от отсрещната страна.