Светът се завъртя пред погледа му и той отново се озова зад очите на Глаедр.
Червено. Черно. Проблясъци на пулсиращо жълто. Болка… Пронизваща болка в корема и в рамото на лявото му крило. Болка, каквато не бе изпитвал от над сто години. После облекчение, когато партньорът на живота му Оромис излекува раните.
Глаедр си възвърна равновесието и затърси Торн с поглед. Малкият червен сврачи дракон бе по-силен и бърз, отколкото бе предполагал, заради намесата на Галбаторикс.
Торн удари Глаедр отляво — слабата му страна, където бе изгубил крака си. Те се завъртяха един около друг, понесли се към твърдата земя. Глаедр дращеше и блъскаше със задните си крака, в опит да принуди по-малкия дракон да се предаде.
„Няма да ме надвиеш, пале — закле се той. — Аз бях стар, преди да се родиш“.
Бели, остри като кинжал, нокти издраха Глаедр по гърдите и корема. Той сви опашка и удари ръмжащия дългоноктест Торн по крака, пронизвайки го в бедрото с един от шиповете си. Боят отдавна бе изтощил невидимите магически щитове и на двамата, оставяйки ги уязвими за всякакви рани.
Когато въртящата се земя бе едва на няколко хиляди стъпки разстояние, Глаедр пое дълбоко въздух и отметна глава назад. Той изпъна врат, стегна корема си и изтласка навън гъстата огнена течност от вътрешностите си. Тя се възпламени, когато влезе в контакт с въздуха в гърлото му. Драконът отвори челюсти до краен предел и порази червения си противник с огън, който го погълна като нажежена какавида. Потокът от гладни, алчни, впримчващи пламъци погъделичка бузите на Глаедр.
Затвори гърло, прекъсвайки потока на огън, и двамата със сгърчения пищящ дракон се отдръпнаха един от друг. Откъм гърба си златният Глаедр чу как Оромис каза:
— Силата им отслабва; виждам го в реакциите им. Още няколко минути и концентрацията на Муртаг ще се срине и аз ще поема контрол над мислите му. Или това, или ще ги убием с меч и нокти.
Златният дракон изрева в съгласие, вбесен от това, че двамата с Оромис не смеят да общуват с умовете си, както обикновено. Той се надигна на топлото въздушно течение над земята и се извъртя към Торн, от чиито криле капеше алена кръв. Глаедр изрева повторно и се подготви за нова битка.
Ерагон гледаше в тавана, дезориентиран. Лежеше по гръб в кулата на крепостта. Аря бе коленичила над него и по лицето й бе изписана тревога. Тя го хвана за ръката и му помогна да се изправи, а после го подкрепи, когато той се олюля. От другата страна на стаята Сапфира разтърси глава и младежът усети объркването й.
Тримата магьосници все още стояха с протегнати ръце и се олюляваха, докато припяваха на древния език. Думите на магията им ехтяха с необичайна сила и оставаха във въздуха дълго, след като трябваше да са заглъхнали. Мъжът, седящ в краката им, стисна колене. Цялото му тяло трепереше и главата му се мяташе във всички посоки.
— Какво стана? — попита Аря с напрегнат шепот. Тя придърпа Ездача към себе си и снижи още повече глас: — Как можеш да знаеш какво мисли Глаедр толкова отдалеч, когато умът му е затворен дори за Оромис? Прости ми, че се докоснах до съзнанието ти без позволение, но се безпокоях за теб. Що за връзка споделяте двамата със Сапфира и Глаедр?
— По-късно — каза той и изправи рамене.
— Да не би Оромис да ти е дал амулет или нещо друго, което ви позволява да се свържете с дракона му?
— Твърде много време ще ми отнеме да обяснявам. По-късно, обещавам.
Елфката се поколеба, после кимна и каза:
— Ще ти напомня за това обещание.
Заедно тримата със Сапфира се насочиха към магьосниците и всеки поотделно удари по един от тримата. Металическо звънтене изпълни стаята, когато Бризингър отскочи, преди да достигне целта си. Рамото на Ерагон изтръпна. Оръжието на Аря също бе отблъснато от преграда, както и дясната лапа на Сапфира. Ноктите й изскърцаха по каменния под.
— Съсредоточете се върху този! — извика младежът и посочи към най-високия заклинател — блед мъж с рошава брада: — Бързо, преди да са успели да призоват някакви духове!
Ерагон и Аря можеха да се опитат да заобиколят или изчерпят енергията на преградите на заклинателите със собствени магии, но да използваш магия срещу друг магьосник винаги беше опасно начинание, освен ако умът му не е под твой контрол. Никой от двамата не искаше да рискува да бъде убит от преграда, за която не е знаел.
Атакувайки поотделно, Ездача, драконката и елфката се мъчиха да пронижат, разсекат и смачкат брадатия заклинател в продължение на почти цяла минута. Никой от ударите им не докосваше мъжа. Най-сетне, след съвсем лека съпротива, Ерагон усети как нещо поддава под Бризингър и мечът продължи пътя си, отсичайки главата на заклинателя. Въздухът пред Ездача потрепери. В същия миг той усети източване на силата си, когато защитите му го предпазиха от непозната магия. Атаката спря след няколко секунди, оставяйки го замаян и отслабнал. Стомахът му се сви. Намръщи се и се подсили с енергия от колана на Белот Мъдрия.