Ерагон остана при драконката, Аря и лейди Лорана, докато един боец извика Йормундур. Когато командирът дойде при тях, те го информираха какво се е случило в кулата — което наистина го изуми — и предадоха лейди Лорана на грижите му.
Йормундур й се поклони:
— Бъдете сигурна, милейди, че ще се отнасяме към вас с цялото уважение и достойнство, което се полага на ранга ви. Може и да сме врагове, но си оставаме цивилизовани.
— Благодаря — отвърна тя. — Радвам се да го чуя. Тревогата ми обаче е за безопасността на поданиците ми. Ако е възможно, бих искала да говоря с водачката ви Насуада за нейните планове.
— Вярвам, че и тя иска да говори с вас.
Докато се разделяха, Лорана каза:
— Много съм ви признателна, мила елфке и Драконов ездачо, за убийството на онова чудовище, преди то да разруши Фейнстер. Съдбата ни е поставила на различни страни на конфликта, но това не означава, че не мога да се възхитя на смелостта и силата ви. Може никога повече да не се срещнем, така че ви пожелавам късмет.
Ерагон се поклони и отвърна:
— Късмет и на вас, лейди Лорана.
— Дано звездите бдят над вас — добави Аря.
Бльодгарм и елфите под негово командване съпроводиха Ерагон, Сапфира и Аря, докато те обикаляха града в търсене на Насуада. Откриха я да язди сред сивите улици и да оглежда пораженията.
Насуада поздрави Ерагон и Сапфира с явно облекчение.
— Радвам се, че най-накрая се върнахте. Бяхте ни нужни тук последните няколко дни. Виждам, че имаш нов меч, Ерагон, меч на Драконов ездач. Елфите ли ти го дадоха?
— По малко заобиколен начин, но да. — Младежът огледа хората, застанали наоколо, и снижи глас: — Насуада, трябва да говорим с теб насаме. Важно е.
— Добре. — Тя огледа сградите около улицата и посочи една къща, която изглеждаше изоставена. — Нека говорим там.
Двама от Нощните ястреби притичаха преди тях в къщата. Появиха се няколко минути по-късно, поклониха се на Насуада и казаха:
— Празна е, милейди.
— Добре. Благодаря ви.
Тя слезе от коня си, подаде юздите на един мъж от свитата си и влезе вътре. Ерагон и Аря я последваха.
Тримата се разходиха из запуснатата сграда, докато не намериха стая — кухнята — с прозорец, достатъчно голям, за да побере главата на Сапфира. Ерагон отвори кепенците и драконът положи глава на дървения перваз. Дъхът й изпълни кухнята с миризмата на овъглено месо.
— Можем да говорим без притеснения — обяви Аря, след като направи магии, които да пречат на подслушвачи.
Насуада потри ръце и потрепери.
— За какво става дума, Ерагон? — попита тя.
Ездача преглътна. Искаше му се да не му се налага да говори за съдбата на Оромис и Глаедр. Накрая каза:
— Насуада… двамата със Сапфира не бяхме сами… Имаше друг дракон и друг Ездач, които се бореха срещу Галбаторикс.
— Знаех си — възкликна Насуада с блеснали очи. — Само в това обяснение имаше смисъл. Те бяха вашите учители в Елесмера, нали?
— Бяха — вметна Сапфира. — Ала вече не са.
— Вече не са?
Ерагон стисна устни и поклати глава, а очите му се напълниха със сълзи.
— Тази сутрин двамата загинаха в Гил’еад. Галбаторикс използва Торн и Муртаг, за да ги убие; чух го да им говори чрез устата на Муртаг.
Възбудата се оттече от лицето на Насуада и на него се изписа униние и изтощение. Тя се отпусна на най-близкия стол и загледа пепелта в студеното огнище. Кухнята потъна в тишина. Накрая водачката на Варден се размърда и попита:
— Сигурен ли си, че са мъртви?
— Да.
Насуада избърса очи с ръкава си.
— Разкажи ми за тях, Ерагон. Моля те.
В продължение на следващия половин час, младежът разказа за Оромис и Глаедр. Обясни точно как са оцелели след падането на Ездачите и защо са избрали да се крият след това. Обясни за недъзите им и отдели малко време да опише личностите им и какво е било ученето с тях. Чувството му за загуба се задълбочи, докато си спомняше дългите дни, прекарани с Оромис при зъберите Тел’наир, и множеството неща, които елфът бе направил за него и Сапфира. Когато стигна до сблъсъка с Торн и Муртаг над Гил’еад, драконката вдигна глава и отново започна да вие, тихо и неспирно.
След това Насуада въздъхна и каза:
— Иска ми се да можех да срещна Оромис и Глаедр, но уви, не ни е било писано… Има обаче още нещо, което не разбирам, Ерагон. Ти каза, че си чул Галбаторикс да им говори. Как е възможно това?
— Да, и аз бих искала да разбера — добави Аря.
Ездача потърси нещо за пиене, но в кухнята нямаше вода или вино. Той се изкашля, а после заразказва за последното си пътуване до Елесмера. Сапфира добавяше някой коментар от време на време, но като цяло го остави да предаде историята сам. Младежът започна с истината за родителите си и продължи с бърз преразказ на събитията от престоя им, като се почне от откриването на ярката стомана под дървото Меноа и се стигне до изковаването на Бризингър и посещението на Слоун. Накрая разказа на елфката и Насуада за истинските сърца на драконите.