— Ясно — каза водачката на Варден. Тя се изправи и обиколи кухнята два пъти. — Ти си син на Бром, а Галбаторикс смуче сила от душите на драконите, чиито тела са умрели. Това е толкова много, че едва успявам да го осмисля… — тя потърка длани една в друга. — Сега поне знаем източника на силата му.
Аря остана неподвижна, без дъх и с вцепенено изражение.
— Драконите още са живи — прошепна тя. Събра длани като за молитва и ги притисна към гърдите си. — Още са живи след всички тези години. О, ако можехме да кажем това на останалите от расата ми. Как само щяха да ликуват! И колко ужасен би бил гневът им, когато чуят за поробването на Елдунари! Бихме поели право към Уру’баен и не бихме се спрели, докато не освободим сърцата от контрола на Галбаторикс, независимо колко от нас ще умрат междувременно.
— Но не можем да им кажем — обади се Сапфира.
— Не — съгласи се елфката и сведе поглед. — Не можем. Но ми се иска да можехме.
Насуада вдигна очи към нея.
— Моля те, не се обиждай, но ми се иска майка ти, кралица Исланзади, да бе намерила за нужно да сподели тази информация с нас. Можехме да се възползваме много отдавна от нея.
— Съгласна съм — каза Аря и се намръщи. — В Пламтящите равнини Муртаг успя да ви надвие — тя посочи към Ерагон и Сапфира — само защото не знаехте, че Галбаторикс може да му е дал Елдунари. Така не бяхте подготвени да действате с нужната предпазливост. Ако не беше съвестта на Муртаг, и двамата сега щяхте да сте роби на краля. Оромис, Глаедр и майка ми са имали причина да държат истинските сърца в тайна, но това едва не доведе до провала ни. Ще обсъдя тези неща с кралицата при следващата ни среща.
Насуада закрачи напред-назад между шкафчетата до мивката и огнището.
— Даде ми много храна за размисъл, Ерагон. — Тя почука пода с върха на ботуша си. — За пръв път в историята на Варден знаем начин да убием Галбаторикс, който може да се окаже успешен. Ако можем да го отделим от тези истински сърца, той ще изгуби по-голямата част от силата си и тогава ти и другите заклинатели ще го надвиете.
— Да, но как бихме могли да го отделим от тях? — попита Ездача.
Насуада сви рамене.
— Нямам представа, но съм сигурна, че е възможно. Отсега нататък твоята задача е да измислиш начин. Нищо друго не е по-важно.
Ерагон усети, че Аря го гледа необичайно втренчено. Обезпокоен, той я изгледа въпросително.
— Винаги съм се чудела защо яйцето на Сапфира отиде при теб, вместо на някое празно поле — каза елфката. — Струваше ми се твърде голямо съвпадение, за да е причинено от случайност, но не можех да измисля разумно обяснение. Сега вече разбирам. Трябваше да се сетя, че ти си син на Бром. Не го познавах добре, но все пак го познавах, а между вас има известна прилика.
— Нима?
— Трябва да се гордееш да го наричаш свой баща — каза Насуада. — Той беше забележителен човек. Ако не беше Бром, Варден не биха съществували. Струва ми се подобаващо да продължиш делото му.
После Аря попита:
— Ерагон, може ли да видим Елдунари на Глаедр?
Той се поколеба, но след това излезе навън и взе торбата от дисагите на Сапфира. Внимавайки да не докосва сърцето, младежът разхлаби връвта отгоре и остави плата да се свлече около златистия камък. В контраст с първия път, когато го бе видял, блясъкът в истинското сърце бе мътен и слаб; съзнанието на Глаедр едва мъждукаше.
Насуада се приведе напред и се вгледа в завихрения център на Елдунари, а блясъкът му се отрази в очите й.
— И Глаедр наистина е там вътре?
— Там е — отвърна Сапфира.
— Мога ли да говоря с него?
— Можеш да опиташ, но се съмнявам да ти отговори. Той току-що изгуби своя Ездач. Ще му е нужно много време да превъзмогне шока, ако изобщо успее. Моля те, остави го на мира, Насуада. Ако той искаше да говори с теб, вече щеше да го е сторил.
— Разбира се. Нямах намерение да го безпокоя, докато скърби. Разговорът ни ще почака, докато Глаедр се възстанови достатъчно.
Аря се приближи до Ерагон и положи ръце от двете страни на Елдунари, като пръстите й се намираха на по-малко от сантиметър от повърхността му. Тя се загледа в камъка със страхопочитание, привидно изгубена в дълбините му, а после прошепна нещо на древния език. Съзнанието на златния дракон проблесна за кратко, като че в отговор.