Выбрать главу

Яве — връзка на доверие.

Езикът на джуджетата:

Аз Кнурлдратн — Дърветата от камък.

Аз Рагни — Реката.

„Аз Сартосвренхт рак Балмунг, Гримстнзборит рак Квисафур“ — „Сага за крал Балмунг от Квисагур“.

Аз Синдризнарвел — Кристалът на Синдри.

Аскудгамлн — юмруци от стомана.

Барзул — да прокълнеш някого със зла съдба.

Варгримстн — безкланов/прогонен.

Верг — възклицание на отвращение (джуджешки еквивалент на „пфу!“).

Вреншргн — Вълците на войната.

Галдхием — Ярка/блестяща глава.

Гастгар — състезание по хвърляне на копие, подобно на рицарски турнир, което се води от гърба на Фелдуност.

Гримстборит — кланов вожд (буквално „вожд на дома“; множествено — гримстборитн).

Гримсткарвлорс — онзи, който подрежда дома.

Гримстнзборит — властелин на джуджетата, независимо дали крал, или кралица (буквално „вожд на домовете“).

Делва — ласкава дума сред джуджетата; също така вид златна жила, уникална за планините Беор, която джуджетата много ценят.

Дур — наш.

Дургримст — клан (буквално — „нашият дом“).

Дургримстврен — кланова война.

Ета — не.

Ета! Нархо удим етал ос ису вонд! Нархо удим етал ос формвн мендуност бракн, аз Варден хрествог дюр гримстнзхадн! Аз Юргенврен катрид не домар оен етал… — Не! Няма да допусна това. Няма да оставя тези безбради глупаци Варден да унищожат страната ни. Драконовата война ни остави слаби и не…

Ингетум — работещи с огън; ковачи.

Исидар Митрим — Звездна роза.

Кнурла — джудже (буквално — „направен от камък“).

Кнурлаг — мъж/той/него.

Кнурлаген — мъже.

Кнурлаф — жена.

Кнурлкаратн — каменоделци.

Кнурлниен — Сърце от камък.

Ледвону — огърлицата на Килф; използва се също за огърлица по принцип.

Менкнурлан — безкаменни/онези, които са без или не от камък (най-ужасната обида на джуджешки; не може да се преведе буквално).

Мерна — езеро/басейн.

Награ — гигантски глиган, който живее в планините Беор.

Нал, Гримстнзборит Орик! — Да живее крал Орик!

Орнтронд — орлово око.

Рагни Дармн — Реката на Малката червена риба.

Рагни Хефтин — Речна стража.

Скилфз Делва — Моя делва (виж делва за превод).

Трикнздал — линията, разделяща различни видове закалка при неравномерно калявани оръжия.

Тронхайм — Шлем на гиганти.

Ун крот Гунтера! — Тъй рече Гунтера!

Урзад — пещерна мечка.

Фангур — драконоподобни създания, които са по-малки и не толкова интелигентни, колкото братовчедите си (живеят в планините Беор).

Фардън Дур — Нашия баща.

Фелдуност — Брада от скреж (вид коза, която живее в планините Беор).

Хватум ил скилфз гердумн! — Чуйте думите ми!

Хутвир — двуостро оръжие, използвано от Дургримст Куан.

Шрг — гигантски вълк, който живее в планините Беор.

Езикът на номадите:

Но — почетна наставка, която се слага към името на някой, когото уважаваш.

Езикът на ургалите:

Намна — сплетени нишки, съдържащи семейната история на ургалите, които се поставят до входовете на колибите им.

Нар — титла, показваща огромно уважение.

Ургралгра — името, с което ургалите сами се наричат (буквално „онези с рога“).

Херндал — ургалски жени, които управляват своите племена.

Благодарности

Квета Фрикая. Привет, приятели.

„Бризингър“ беше голямо забавление, но понякога и трудна за писане книга. Когато я започнах, имах чувството, че историята е огромен триизмерен пъзел, който трябваше да подредя без никакви указания. Преживяването ми донесе огромно задоволство, независимо от предизвикателствата, пред които се изправях от време на време.

Поради своята сложна фабула „Бризингър“ излезе много по-дебела, отколкото очаквах — всъщност толкова дебела, че трябваше да продължа поредицата с още една книга. Така трилогията „Наследството“ стана тетралогия. Доволен съм от тази промяна. Фактът, че ще има още един том, ми позволи да изследвам и развия много по-задълбочено личността на героите и техните взаимоотношения.

Както при „Ерагон“ и „Първородният“, никога не бих могъл да завърша тази книга без подкрепата на куп талантливи хора, на които съм безкрайно благодарен. Това са:

У дома: мама — за храната и чая, за съветите, разбирането, безкрайното търпение и оптимизма; татко — за уникалната му обективност, острите като бръснач забележки относно сюжета и писането, както и задето ми помогна за заглавието на романа и за идеята мечът на Ерагон винаги да лумва в пламъци, щом той каже името му (много яко!); единствената ми сестра Анджела, която отново се съгласи да използвам героинята, създадена по неин образ, и за богатата информация относно имена, растения и неща, свързани с вълната.