— Значи възраженията ми са били напразни. Предупреждавам те обаче, Ерагон Шур’тугал, не се излагай на риск в подобни ненужни и опасни начинания. Това, което ще кажа, е жестоко, ала все пак е вярно: животът ти е по-важен от щастието на братовчед ти.
— Заклех се на Роран, че ще му помогна.
— Значи си се заклел безразсъдно, без да обмислиш последствията.
— Нима искате да изоставя онези, на които държа? Ако го сторя, ще се превърна в презрян човек, на когото не може да се разчита и който ще е недостоен за надеждите на онези, които вярват, че по някакъв начин аз ще победя Галбаторикс. А и докато Катрина беше негов заложник, Роран бе уязвим за манипулациите му.
Кралицата повдигна едната си вежда.
— Уязвимост, която можеше да предотвратиш, като научиш Роран на няколко магически заклинания… Не те съветвам да изоставиш приятелите и семейството си. Това би било истинска лудост. Ала никога не забравяй какво е заложено на карта: цяла Алагезия. Ако сега се провалим, тиранията на Галбаторикс ще се разпростре над всички раси и владичеството му няма никога да свърши. Ти си върхът на копието на нашите усилия и ако този връх се скърши и бъде изгубен, копието ще отскочи от бронята на врага и ние всички ще паднем.
Лишеите изпукаха под пръстите на Ерагон, когато той сграбчи камъка и потисна желанието си да отправи наглата забележка, че всеки добре въоръжен воин трябва да разполага с меч или друго оръжие, на което да разчита, освен на копието си. Посоката, в която се насочваше разговорът, го изнервяше и той искаше да смени темата възможно най-бързо; не беше се свързал с кралицата, за да го гълчи като дете. Обаче, ако позволеше на нетърпението да диктува действията му, това нямаше да помогне на задачата му, така че запази спокойствие и отвърна:
— Повярвайте ми, Ваше Величество, че приемам тревогите ви много, много сериозно. Мога само да добавя, че ако не бях помогнал на Роран, щях да бъда нещастен като него, а дори и повече, ако той се бе опитал да спаси Катрина сам и бе умрял в резултат на това. И в двата случая щях да бъда твърде съкрушен, за да помогна на вас или на който и да било. Не можем ли поне да се съгласим, че имаме различно мнение по темата? Никой от двама ни няма да убеди другия.
— Добре — отговори Исланзади. — Ще оставим нещата така… засега. Но не си мисли, че си избягнал надлежното проучване на решението ти, Драконов ездачо. Струва ми се, че си позволяваш прекалено лекомислие спрямо по-сериозните ти отговорности, а това е немалък проблем. Ще го обсъдя с Оромис; той ще реши какво да направим по въпроса. Сега ми кажи защо поиска тази аудиенция?
Ерагон стисна зъби, за да се овладее, преди да разкаже за събитията от деня, причините за действията си към Слоун и наказанието, което предвиждаше за касапина.
Когато приключи, кралицата се завъртя на пета и закрачи в кръг из палатката с гъвкава като на пантера походка. Накрая спря и каза:
— Избрал си да останеш насред Империята, за да спасиш живота на убиец и предател. Сега си сам с този човек, движиш се пеша и си без провизии и оръжия, освен магията ти, следван по петите от враговете си. Виждам, че предишните ми забележки са били повече от уместни. Ти…
— Ваше Величество, ако ще ми се сърдите, сърдете ми се по-късно. Искам да разреша това бързо, за да мога да си почина преди зазоряване; утре трябва да измина много километри.
Кралицата кимна.
— Прав си. Оцеляването ти е най-важно в момента. Ще се ядосвам, след като приключим разговора си… Що се отнася до желанието ти, то е безпрецедентно в нашата история. Ако бях на твое място, щях да убия Слоун и да реша проблема веднага.
— Зная, че щяхте да го направите. Веднъж видях Аря да убива ранен сокол, защото според нея смъртта му била неизбежна и убийството щяло да спести на птицата часове на страдание. Навярно трябва да сторя същото с касапина, но не мога. Мисля, че това би било избор, за който ще съжалявам до края на живота си, или по-лошо — който би направил убийството по-лесно за мен в бъдеще.
Исланзади въздъхна и внезапно му се стори много изморена. Той си напомни, че и тя бе прекарала деня в битка.
— Оромис може и да е бил твоят истински учител, но ти се проявяваш като наследник на Бром, а не на него. Бром беше единственият, който успяваше да се оплете в толкова много проблеми, в колкото се забъркваш и ти. Също като него, изглежда, търсиш най-дълбоките плаващи пясъци и се гмуркаш право в тях.
Ерагон потисна усмивката си, доволен от сравнението.
— Ами Слоун? — попита той. — Сега съдбата му е във ваши ръце.
Исланзади бавно седна на един стол близо до сгъваемата маса, постави ръце в скута си и се загледа встрани от кристалната сфера. Лицето й придоби израз на загадъчно съзерцание: красива маска, която скриваше мислите и чувствата й и през която Ерагон не можеше да проникне, колкото и силно да се опитваше. Когато тя най-сетне заговори, каза: