Валентин Попов — Вотан
Брод през световете
Няколко тъмни и не толкова тъмни истории
Предговор от автора
Скъпи читателю,
Обръщам се към теб лично, защото ти си този, който държи книгата ми в ръце и очаква да бъде поведен по фантастични пътища и полети на съзнанието и мечтите, да бъде разтърсен и малко или много обогатен. Известно е, че писателят пише само половината книга, другата половина пишеш ти! Надявам се, че книгата ще ти хареса, затова искам да спомена някои от хората, които помогнаха това да се случи.
На първо място благодаря на баща ми, майка ми, дядовците и бабите ми, сестра ми, защото те първи ми подадоха книга, насочваха ме, събираха библиотеки, което на онова време на строй и диктатура, никак не е било лесно. После искам да благодаря на жена ми, на дъщеря ми, че от малка започна да гледа книжки и да се интересува от тях. Разбира се първо ги ядеше, но и това е начало. На трето място искам да спомена подкрепата от страна на Явор Цанев от издателство „Gaiana Book & Art“, както и писател, който повярва в мен и думите ми и издаде първия ми сборник „Нощта срещу ноември“, както и втория „Пепел от мрак“ под номер 8 от колекция „Дракус“; на Диди — вярната ми редакторка и извор на постоянни иновативни идеи и решения. Специални благодарности на един голям човек, приятел и писател — Георги Връбчев, чиито предговор ще прочетеш скоро! Hails bro!
Не на последно място искам да спомена една интернет форумна банда „Литературни предизвикателства“, където са събрани много и талантливи хора, където писането е наистина предизвикателство!
Разбира се, има огромно съзвездие от други лица, които допринасят, за да стигна до вас. Например бойната даскалска дружина — Гери, Евето, Любо; колегите по перо и мрачност — Сибин и Бранко, които в началото на 2016 г. сформираха клуб на авторите, творящи в остросюжетната литература „Lazarus“. Този клуб, чиито член съм, е кръстен в чест на трагично загиналия в катастрофа преводач, рок журналист и писател Адриан Лазаровски.
Благодаря и на всички тези, които с дума или жест са ми подхвърлили идея. Огромна благодарност и на екипа на издателство „МОНТ“, които в тези наистина трудни времена за българската литература и изобщо изкуство, подават ръка на авторите и спомагат за тяхното популяризиране.
Искам да спомена и Кристина Митева, която публикува интервю с мен на сайта си (идеята ѝ е страхотна, така че посетете www.oneofusshares.com), както Антоний Димов от БНР Шумен, чието интервю с мен за „Нощта срещу ноември“, можете да чуете на YouTube.
Най-вече искам да благодаря на теб — читателя, който даваш трудно изкараните си пари, за да се запознаеш с един нов, български автор. Отгърни страниците и намери удовлетворение от четенето. Но все пак не забравяй, че думите са всичко и нищо!
Приятно четене!
23.03.2016 г.
гр. София
Валентин Попов Вотан
Предговор
Георги Връбчев
„Брод през световете“ е третата книга на Валентин Попов и с нея в творчеството му се появяват нови елементи, бележещи развитието му като автор. Прекрачил напред по пътя на страстта си към писането, той предлага нова композиция от повествование, мисли и чувства. Поема вниманието на читателя и го повежда със себе си в това свое ново литературно приключение в селенията на болката и радостта, където мистиката дава среща на бруталната реалност.
Задъханите, енергични истории в „Брод през световете“ протягат ръка откъм сенчестите дълбини на човешкото съзнание, страсти, мотиви и изкушения, сграбчват неумолимо и стискат с всички сили. Попов рисува реалността, за да ни даде възможност да надникнем от другата ѝ страна, да видим нейните безброй лица от другата страна на житейското огледало, където, както се оказва, отражението може да носи в себе си изненада, загадка или страх.
С „Брод през световете“ читателят ту се рее на разперените криле на фантазията, ту се оказва в тайнствените дебри на философските размисли и въпроси, чиито отговори би могла да даде само съдбата, в случай че някой успее да я попита. На пръв поглед въпроси за пътя нататък или пътя отвъд, се оказват въпроси към днешния ден, които могат да бъдат поставени и през утрешния, и всеки следващ след него. Дотам, докогато, докъдето и докато съществува човешкия род и съобразно посоката, в която е възможно да поеме на всеки следващ кръстопът из вечния кръговрат на живота.
Разказите в сборника балансират на тънката граница между фикция и действителност, в цялата ѝ злободневна прелест. Следват малкия човек в гъстата джунгла на изпитанията, които тя му поднася. Авторът борави с реализъм на ръба на болката, „въоръжен“ със стегнат изказ и динамика на повествованието. Природата започва да се промъква в рисуваните от него картини, където класически елементи допълват личния му почерк в тези истории за човешките съдби и участъците, където пътищата им се докосват, понякога озарени от светлина, понякога под зоркия поглед на Дявола.