Момчето не можеше да си намери място от вълнение. Едва изчака да вечеря с родителите си, те да изгледат филма по първа програма и да си легнат. Излезе още в единадесет и половина, макар че за пет минути щеше да стигне на уреченото място. Беше нетърпелив, радостен, а сега знаеше, че е бил и влюбен.
Точно в дванадесет я видя да идва. Забърза към нея и я прегърна плахо. Тя се засмя и го целуна. Разхождаха се под звездите, хванати за ръце. Смееха се и се шегуваха. Говориха си за бъдещето. После правиха любов. Няколкото минути на Димитър му се сториха вълшебство. Емоциите го разтърсиха до дъно. Сигурен бе, че това е момичето на живота му.
Щастието им продължи малко. След завършване родителите на Вики се преместиха в друг град. Самата тя влезе да учи във Варна, а Димитър — в София. Размениха си две или три писма, а след това Виктория спря да пише. Той ѝ изпрати още две безответни съобщения и се примири. Скри се зад черните очила.
От тази първа любов, не бе срещал друга, нито бе бил с жена. Понякога гледаше порно и се самозадоволяваше, но всичко бе до там. Никаква любов, никакви чувства. Не се престраши да отиде на проститутка, а и беше старомоден. Секс без любов — не, благодаря. Понякога си мислеше, че този отказ от негова страна да изневери на първата си любов, е в резултат на неосъзната психопатология и се чудеше дали да не отиде при специалист. Но и за това не намираше смелост. А сега, когато животът му бе обезпечен, нямаше и работа, която да обсебва вниманието му, мислите му се насочваха към миналото, към познатото щастие. А сега и това момиче. Имаше нещо в нея, което… и той не знаеше. Отдавна не бе чувствал така, не бе усещал този гъдел на парашутчета от глухарчета в стомаха си.
Следващите дни неизменно излизаше пеша и отиваше да пие кафе. Научи смените на момичето, както и името ѝ — Мадлен. В началото му се стори странно. Небългарско име. После обаче, му се услади като мед. Ухаен и пристрастяващ. Разговорите им все повече и повече се разнообразяваха, обсъждаха с по няколко думи различни теми, докато един ден Димитър се престраши да я покани на вечеря. Изчерви се и се изпоти на секундата, а ръцете му трепереха. Мадлен само се усмихна, разкривайки неповторими трапчинки в ъглите на устните си и отиде към съседната маса.
Димитър остави сумата за сметката си, както и щедър бакшиш и се отправи към дома си. Едва в хола свали очилата си и погледът му попадна на огледалото. От лицето му го гледаха едно синьо и едно кафяво око. Мигом посърна. Винаги до момента бе седял зад стъклата и момичето нямаше представа за този негов недъг. Натъжи се. После се ядоса, че цял живот страда заради тези очи.
Сипа си два пръста уиски и се тръсна на дивана, пускайки в движение огромния плазмен телевизор. Заграка по каналите. Картините се сменяха и виждаше само водовъртеж от цветове и звуци. Нещо го сепна. Върна канал, който току-що бе подминал. От екрана се усмихваше чаровно момиче с изключително бели зъби, което чупеше очилата си и поставяше лещи на очите си. После смени лещите и излезе на среща с приятелки. Това е!
Димитър скочи и набра телефона на компанията, която се рекламираше. След неколкоминутен разговор знаеше къде е най-близкия магазин, който ги представлява и хукна натам. Вечерта се прибра без слънчеви очила. Чувстваше се гол и беззащитен по време на разходката си, но когато видя кафявите си очи, двете си кафяви очи, се зарадва. Нещата с Мадлен можеше и да се получат. Вече!
На следващия ден привечер изкара колата от гаража за първи път и се отправи към уреченото място за среща. Чувстваше се нервен, но главно заради това, че щеше да има среща с момиче след повече от двадесет години. Лещите, които си сложи го караха да се чувства малко по-уверен и спокоен. Радваше се, че попадна на онази реклама. Тактуваше си с пръсти по волана, а когато я видя на ъгъла под липата, нещо го стегна под лъжичката. Беше си направила прическа, лек грим подчертаваше красивите ѝ черти. Паркира пред нея и излезе от колата, за да ѝ отвори вратата. Приближи се широко усмихнат към нея, гледайки я в очите. Онези лешникови очи, които така го пленяваха, докато беше клиент.
Усмивката му бавно посърна. Нещо стисна гърлото му и вместо поздрав, изхриптя нечленоразделно. Мадлен го гледаше в цялата си прелест, сияеща, усмихната, осъзнавайки, че е неотразима, но Димитър не можеше да откъсне очи от нейните. Едното синьо, другото кафяво.
$type=Разказ
Вечер