— Ела при мен — леко приклекна тя и тупна с ръка по бедрото си.
Кучето махна с опашка отривисто и плахо дойде при нея. Тя протегна ръка и го почеса по врата. Разсмя се, като видя как то първоначално се сви, а после се отпусна. Всъщност кучето ѝ хареса. Беше едър екземпляр, с мускулести едри лапи, широка глава и… умни очи. Спомни си, че като малка имаше на село една немска овчарка. Най-доброто куче, което бе виждала. Верен другар в игрите ѝ. Казваше се Рекс — император.
— Хей, момче. Искаш ли с мен? Ще ти казвам Рекс. — Тя се изправи и продължи по улицата. Погледна през рамо дали Рекс я следва. — Хайде да се разходим, малкия.
Момичето с кучето стигна до Борисовата градина.
— Ей, маце, къде си тръгнала? Нас ли търсиш? — чу се подвикване от двама пияни метъли, които си подаваха бутилка водка.
Соня продължи да върви.
— Ей, сливо, на теб говорим — изхърка единият и се заклатушка към нея.
— Я се махай, боклук — тихо промърмори Соня и ускори крачка.
— Ела тука ма!
Обърна се и ги видя, че са тръгнали след нея. Затича се по алеята. Мракът я обгърна. Радваше се, че обича тъмни дрехи. Така се сливаше прекрасно с тъмнината. Чуваше зад себе си запъхтяното им дишане. Кривна и приклекна зад един дебел явор.
— Де е фустата? — се чу откъм алеята.
Виждаше само сенките им.
— Изчезна. Мамка ѝ!
В това време кучето се показа на алеята и с радостен лай тръгна към дървото, зад което бе тя. „Не, не, не, Рекс! Не ме издавай!“ Той обаче се приближи със скимтене и започна да я лиже по лицето.
— Ей я бе. Ха-ха-ха-ха! — разнесе се дебелият глас на единия пияница. — А кучето било най-добрият приятел на човека.
— Ха-ха-ха — разсмя се и другият. — На човека е най-добър приятел, но на жената — не!
И двамата избухнаха в гнусен смях. Момичето се бе изправило вече. Беше потна от страх, който се процеждаше през порите ѝ. Двамата се приближиха. Единият сложи грубо ръка на рамото ѝ и я обърна към себе си:
— Ела при татко, малката. Ела да те кача на седмото небе.
Другият бе минал зад гърба ѝ и я хвана за задника.
Соня започна да вика и да се извива бясно.
— Млъкни ма, кучко! — Шамарът повече я унижи, отколкото я заболя. Но свърши работа. Тя спря да вика. Две груби ръце съдраха потника ѝ и започнаха да мачкат гърдите ѝ през сутиена.
— Махни се! Махни се от мен! — изпищя момичето.
Едно лице се приближи до нейното и усети вонлив дъх малко преди да усети езика на натрапника на шията си. Изви глава назад. През клоните на големия явор надничаха лъчите на луната. Голяма и жълта като пита кашкавал. Толкова хубава ѝ се стори. Странно, но в този миг се сети за малкия принц и неговата роза. Усети как треперещи ръце разкопчават джинсите ѝ. Тя стоеше като гипсирана и гледаше луната. Ръцете я изучаваха. Луната я гледаше. Очите ѝ се насълзиха. Чувстваше се омърсена, слаба, сама във вселената.
От унеса я изтръгна вик, изпълнен с болка. Усети, че вече не я притискат от всички страни. Откъсна поглед от небесното светило.
Видя на земята човек. Върху гърдите му бе стъпил Рекс. Слюнките му хвърчаха в лицето на мъжа.
— Махни го. Махни го от мен. — Челюстта на кучето обхвана лицето и думите заглъхнаха в адски писък на болка. Кръв плисна. Вторият отстъпи от нея плахо. Соня се извъртя към него. Дрехите ѝ висяха на парцали по тялото, учестеното дишане повдигаше гърдите ѝ, но голотата им по никакъв начин не впечатли отстъпващия човек.
— Моля те! Моля те! — изскимтя той.
Зад себе си Соня чуваше мляскане и доволно ръмжене. Другият нападател бе притихнал в обятията на безвремието. Момичето се усмихна. Червените ѝ и в същото време безкръвни устни разкриха два издължени кучешки зъба. Хвърли се към мъжа и раздра кожата на врата му. И пи! Дълго! До насита! Не беше като бирата! Беше истинско питие.
Надигна се задоволена от безжизненото тяло. Обърна се назад и погледна към другия труп. Рекс лежеше до него и ближеше лапи. Изглеждаше доволен. Тя му се усмихна и навлече, доколкото можа, разкъсаните си дрехи. Тръгна обратно към квартирата си. Тази нощ спа, както никога досега. На следващата сутрин бе в приповдигнато настроение. Заредена с енергия, извади лекциите си, когато реши, че иска да изпие едно кафе. Просто ей така. На улицата. На крак.
Облече тънка лятна рокля, която едва докосваше тялото ѝ и излезе. Чу стъпки по стълбите и още преди да го види, знаеше, че това е съседът. Отново гладко избръснат, той ѝ се усмихна и тихо прошепна, докато се разминаваха:
— Другият месец пак те каня на вечеря!
$type=Разказ
Почукването
Джулия си наля вино в чашата с високо столче, седна на дивана и вдигна крака на табуретката. Затвори очи за секунда. Отпи от червената течност и щракна телевизора. Бе уморена. Последните три часа от работния ден изкара на касата. Досадният звук на маркиране сякаш още отекваше в главата ѝ. Пиук, пиук, пиук, двадесет и четири долара и шестнадесет цента. Пиук, пиук, пиук, пиук, тридесет долара, петдесет и шест цента… Главата я болеше. Предпочиташе да подрежда рафтовете и да прави инвентаризация, но началниците искаха всеки служител да е компетентен във всяка една сфера от работата.