Выбрать главу

— Какво е това? — попита момиченцето.

— Какво? Кое? — озърна се Стоян и тогава видя, че детския поглед е паднал на ръката му. — А-а-а, това е татуировка на четирилистна детелина.

Беше си я направил в казармата. Тогава смяташе, че е мъжко и ще накара Гери (тогавашното му гадже) да му остане вярна. Голям късмет му донесе. След 2-3 писма, получи последното от Гери. Била си намерила приятел. Той я бил водил на море, имал стабилни доходи. А бе, с две думи го пращаше на майната му.

— Болеше ли те?

— Много малко.

— А защо си я направи?

— За да имам късмет… — после погледна клиента отзад — … с жените.

Двамата се разсмяха.

Стигнаха, платиха и слязоха от таксито. На отиване момиченцето каза: „Довиждане и приятен ден“. После хвана баща си за ръка и двамата се отдалечиха.

— Тате, всички детелини ли носят късмет?

— Не, мила Ел, само четирилистните.

Стоян даде мигач и потегли. Спря на следващата спирка, за да чака клиенти. Забрави за пътниците. Денят се проточи. Жегата стана толкова непоносима, че си взе еднолитрова бутилка с ледена бира. Обслужи още четири клиента, докато стана време да издава колата на партньора си. Беше изкарал тридесетина лева. Като махнеш бирата, цигарите и вестника… Двадесет и един-два лева. Слаба работа.

Пусна се по алея Яворов и като наближи кръстовището на Подуяне зави наляво. Забрави да даде мигач. Камионът го връхлетя и отметна таксито на релсите на трамвая. Колата се преобърна няколко пъти, а камионът се килна на една страна. Стоян бе изхвръкнал през предното стъкло и главата му висеше почти под мишницата.

Преди вечеря извикаха Еландрия да се измие. Малката се качи, припкайки по стълбата и още с влизането извика:

— Бабо! Бабо! Виж какво си намерих!

Баба Недялка извика от кухнята:

— Измий си хубаво ръцете със сапун. Какво си намери? — додаде после.

— Четирилистна детелина.

— Ей сега ще дойда да я видя. Ще имаш късмет, детенце! — Недялка избърса ръце в престилката си и отиде в банята, където се чуваше, че шурти водата.

— Я дай на баба да види детелината… Е-е-е, едно време колко намирах…

Детето се обърна и ѝ подаде откъсната човешка ръка с татуирана детелина.

$type=Разказ