— Имаш ли оплаквания, болежки? — пита я той, докато маже трансдюсера4 на ехографа с гел.
— Не, докторе, освен че ми тежи, не мога да спя и ме ритат постоянно, други оплаквания нямам.
— Чудесно. Така или иначе, докато навършат осемнадесет няма да можеш да спиш, така че свиквай отсега.
Двамата се разсмиват. Докторът слага гел на корема на Кайли, която потръпва от студения допир.
— Извинявай!
— Няма нищо, докторе.
Допира трансдюсера и на екрана на ехографа се виждат черни и бели петна.
— Ето, виждаш ли? Това е единият, а това е другият. Виждаш ли как си стоят един до друг? — усмихва се мило човекът с бяла престилка.
Кайли вижда само някакви сенки, но се усмихва с любов.
— А ето и ръчичката на едното дете. Сега ще я измерим.
Хейсмит продължава прегледа и записва данните от измерванията. Накрая ѝ казва, че всичко е наред и че бебетата се развиват според термина. Подава ѝ ръка да стане:
— А сега можеш да се обличаш. Ще ти изпиша витамини и се прибирай на топло вкъщи!
Кайли отново подарява една широка усмивка, предизвикателно слага ръце на кръста, сякаш изобщо не ѝ прави впечатление, че е гола пред човека и му казва:
— Докторе, изпишете ми и една бутилка уиски, за да мога да приспя децата тази нощ. — Без да иска докторът вижда втората татуировка на пациентката си, която представлява стилизирана котка с вирната опашка и се намира отдясно на срамната кост.
— Уискито, като родиш и спреш да кърмиш, Кайли, знаеш много добре.
Жената на шега му се заканва с пръст и влиза зад паравана.
Доктор Хейсмит все още не знае, но тази нощ ще сънува котки и жени с ботуши.
Кайли Рединг отново кара по пътя към Гленбърн, но вече е тъмно. Снеговалежът е спрял и току-що е минала снегопочистващата техника, затова тя си позволява да настъпи газта на субаруто и да кара с почти сто километра в час. Настроението след прегледа е приповдигнато и тя си тананика песента на Радни Травис, която звучи в купето. От време на време барабани с длани по волана. Близнаците са добре, тя е добре, а съпругът ѝ я чака у дома. Днес и той е трябвало да иде на лекар. Напоследък се чувства отпаднал, лесно му призлява и се уморява, има тъмни кръгове под очите, но Кайли се надява, че не е нищо сериозно. Прекалено жестоко би било, ако нещо помрачи радостта от новите животи, които растат и крепнат в нея.
След час и половина завива по отбивката вдясно и след петнадесетина минути фаровете огряват предната веранда на къщата им, която е разположена на брега на езерото Пушоу. Кайли паркира колата си, а в това време Джон излиза навън да я посрещне. Прегръща я през кръста и я целува по ъгълчето на устата, точно там, където видяхте да трепти трапчинката ѝ.
— Как е моята обична кралица5. — Това е старо обръщение, което идва от песен на Уили Нелсън, на която те танцуваха като млади гаджета.
— Уморена, но щастлива. — Тя обвива ръце около врата му и го целува.
Влизат вътре и жената ахва. Мъжът ѝ е подредил масата, запалил е свещи, а от кухнята се носи аромат на печена пуйка. Тя отново го целува с думите:
— Ти си цяло съкровище, скъпи!
— Тогава ме изкопай — разсмива се той.
Кайли го плясва шеговито по бузата и бързо го целува. Джон отговаря на ласките ѝ. След това сядат да вечерят. Говорят за ежедневните неща, кой какво е правил, къде е ходил, какво е видял. Жената разказва за пътуването до Бангор, за злобната рецепционистка, за любезния доктор и прегледа. Задава въпроса, който я гложди най-накрая:
— Ти ходи ли на преглед? Какво ти казаха?
Джон мълчи. Нещо я свива под лъжичката. Очаква лоши новини. Всичко в мъжа ѝ говори, че няма да ѝ каже, че това е временно неразположение.
4
Трансдюсер — накрайникът на ехографа, който се допира до повърхността и предава сигнала към екрана.
5
Песента е „King of a lonely castle“, а текстът, откъдето идва обръщението на Джон към Кайли е: „I’m king of a lonely castle, Cause the queen of my heart is gone“.