Ивайло Иванов
Бродник
Малко село беше Лесков дол — като се провикне Мехмед кехая от единия край, гласа му се чуваше чак до другия. През тоя, сгушен в полите на Сакар планина край, рядко минаваха другоселци. Единственият другоселец, който се мяркаше насам десетина пъти в годината, беше самият Мехмед кехая. Всъщност, той не беше никакъв кехая, а най-обикновен пройдоха, дето като млад бил служил в някакъв конак, а после хукнал да скитосва по прашните пътища на Империята и да разнася новини от Стамбул до Русчук и обратно. Бил ходил и по Влашко, стигал бил чак до Моравия — поне така бе казал веднъж в кръчмата на Митю между две ракии, дето го бяха черпили лесковдолци за хаберите.
Най-голямата къща в селото беше на поп Захари — на два ката, с червен покрив от цариградски керемиди. Другите къщи в Лесков дол всички бяха все на по един кат и покривите им бяха от речни камъни. Хубава бе и тая на Найден Янкин — но не толкова заради богатство, а защото невястата му — стрина Пенка — беше голяма въртокъщница. Дворът винаги беше пометен, стените — варосани, а на коловете на плета винаги бяха наредени писани грънци. Лесков дол не беше от богатите села, имаше само една кръчма — тая на Митю. Но и само тя стигаше на лесковдолци. Пък и Митю правеше най-доброто вино по тоя край.
Къщата на Дели Петко беше към края на селото — той не беше сиромах, но не беше и имотен — имаше само една нива, е — големичка, но само една. Дели Петко миналата година си беше довел булка от Тракия — Богдана. Бяха се залюбили, докато бил на гурбет, и лани баща й най-сетне му я даде. Мъчно стана тая работа, защото Дели Петко беше сирак, без наследство, дето откак се помнеше, все е бил нечий ратай. Тая къща си я беше построил самичък със спастрени от първия гурбет пари, а нивата бе купил от попа Захари с парите от друг гурбет. Изобщо — ако за някого от лесковдолци можеше да се каже, че от нищо нещо е съградил, това беше само Дели Петко. Широк беше делипетковия двор и застлан с речни плочи. Самата къща не беше голяма, но й личеше, че е правена с мерак. Ред камъни, ред кирпич — като на някой майстор — дюлгерин. Покривът беше висок, а кепенците — резбовани, пак негова работа.
Та такмо в тая, делипетковата къща започна нашата история. Тоя ден беше неделя. Жътвата току беше започнала. У Дели Петкови имаше голямо събитие. На Станчо — първата им рожба, който сега караше десетия си месец, беше покарало първото зъбче. По обичая невястата Богдана, трябваше да раздава игли на съседките с мъжки рожби. Пак по обичая — те трябваше да благославят: да станели като игли здрави зъбките на момченцето.
Само че тоя път нямаше ни раздаване на игли, ни благословии. Първото зъбче на Станчо покара не отдолу, както у всички младенци, а отгоре. А голяма радост им беше Станчо — мъжко дете, първа рожба, че и бе роден в събота. Дели Петко дълго умува над случилото се, седнал до жена си на миндера срещу люлката на малкия, като навъсено сучеше черните си мустаци.
— На лошо е! — отсече накрая бащата.
Излезе навън. Хвърли крив поглед към къщи и пое към кръчмата на Митю, мрачно нареждайки под носа си люти попържи по изчадията рогати на пъкъла. Тая заран той и Богдана, булка Дели Петковица, бяха ходили на църква, а по пладне Опашатият, анатема му, вече си бе свършил работата!…
В кръчмата всички се насъбраха около него, като научиха новината. Заразказваха се срашни истории за такива хора — как след смъртта си се превръщали в таласъми и караконджули — същите, дето по Мръсници яхат замръкналите навън пътници. Всички бяха единодушни, че в тая работа със зъбчето на Станчо, има пръст Нечестивият. Самият Митю — кръчмарят, на когото много се нравеше да слуша такива приказки, изкара от бездънната си изба една голяма писана бъклица и седна сред подпийналата мъжка компания, щедро наливайки на всеки, който вземеше думата. Най-често това беше Мехмед кехая, защото много бил ходил, много бил видял и имал много за разправяне.
До мръкнало цял Лесков дол шушукаше, че Дели Петков Станчо бил урочасан от Рогатия. Новини от такава важност се разпространяваха свектавично из селото. Дори и без Мехмед кехая да беше бил тъпана — той остана да спи под една от масите в кръчмата, доста прекалил със забранените му от вярата питиета.
На другата сутрин, още преди да тръгнат към нивата, у Дели Петкови довтаса поп Захари и обходи цялата къща с кандилницата в една ръка и кръста с китката чимшир — в другата. Ръси и пя, пя и ръси, че да изгони всичката напратена нечиста лошотия от праведния дом. След него с менчето светена вода подтичваше попадията — баба Сийка, която при изпълняването на такива важни задължения, сякаш изведнъж забравяше за и тлъстината си, и за петдесетте си лазарника и добиваше сръчност на девойче.