От страх да не се разхайти момчето му от много хвалби, Дели Петко го цани за козар на селото.
Само човек, дето никога в живота си не е виждал коза, не знае какъв труд е да пасеш такъв добитък! Козите не стоят на едно място — едната побегне насам, другата — натам, третата се покачи на някоя канара, че ходи я стигай, ако си нямаш работа, а четвърта захрупа шумки по пътя, докато гониш останалите. Докато успееш да подбереш една-две, другите се разбягали.
Но излезе, че Станчовата свирня действала даже и тях! Станчо разправяше, че когато ги извеждал, просто ги пускал да ходят където си щат, после сядал до някое дърво и надувал двоянката — и нито една коза не се отдалечавала.
Това вече дойде като твърде голяма небивалица за лесковдолци. Някои от тях си рекоха, че Станчо, от хвалби вече наистина не си мерел приказките.
Повярваха му доста по-късно. Когато Станчо изпълни дванайстата си година, един гайдар от съседните села му стори армаган гайда. Това беше голяма радост за момчето. От гайдата той можеше да изкарва още по-хубави свирни. Личен гайдар стана Станчо — и по сватбите взеха да го канят, и по сборовете — чак до Едирне. Прочу се Лесков дол с него. Голяма беше станчавата дарба.
По него време край селото се беше появила мечка — стръвница. Шест овце вече беше изяла на лесковдолци. Коварна беше тая твар — и от капани и примки бягаше, и авджиите като че ли надушваше и се скриваше, сякаш вдън земята. Някои селяни я бяха виждали — голяма, една такава, рунтава, с е-е-е-й такива зъби.
Тогава стана то — чудото: Станчо се върна с козите, надул гайдата си, а след стадото кротко си вървеше… мечката стръвницата! Беше се заслушала в станчовата гайда! Така докара Станчо мечката до насред мегдана. Там тя седна и започна да се чеше с лапа зад ухото, досущ като някое пале.
А невярващите лесковдолци гледаха всичко това от прозорците на къщите си и от дуварите — никой нямаше куража да припари навън.
Станчо обиколи няколко пъти мечката, без да спира свирнята. Сетне преметна гайдата през рамо, сякаш досами него не беше оня звяр, дето бе наплашил цял Лесков дол, и почна да се смее. Мечката все така си седеше кротко. После захвана да си ближе предните лапи, сякаш ей-сега беше похапвала мед.
Изведнъж иззад близката ограда нещо страшно изтрещя. Мечката отведнъж падна като посечена. Станчо сам не разбра, как внезапно се озова в силните ръце на Найден Янкин.
— Как си, Станчо? Направи ли ти нещо тая пущина?
Доде момчето да свари да отговаря „Не“, видя, че Найден бе преметнал през рамо черкезкото шишане, дето го бе донесъл от пазара в Стамбул.
Бре, като ревна това момче, като заплака: „Защо ми убихте мечката?“… И през сълзи заразправя, как още заранта, като извеждал стадото, от гората излязла стръвницата и се заслушала в гайдата му. Не посегнала към козите, седнала до него и цял ден го слушала. Даже й бил дал половината от комата хляб и сиренето, дето ги носел в торбата си. А мечката кротувала. Нищо лошо не му била сторила.
Още същата вечер Станчо се изгуби. Взел си бил гайдата, една торба хляб и козе сирене и забягнал от Лесков дол. Така го били видели люде от други села по кърските друмища, та казаха на лесковдолци.
Никой не разбра защо забягна Станчо. Повече от десет лета никой от Лесков дол не го видя. По друмници пращаше хабери, че е жив и здрав, че ходи по селата, та свири на гайда. От едно време насетне обаче, взе да праща хабери, че се е цанил чирак в някакво село отатък Балкана. Никой, обаче, не разбра къде и какво чиракувал гайдар Станчо. Даже Мехмед кехая, дето не спираше да хайтосва по безкрайните пътища на Империята да разнася новини, ни бе виждал Станчо, ни беше чул много нещо за чиракуването му.
Голяма беше загубата за лесковдолци — такива свирци като него не са под път и над път! И все пак животът си течеше — само дето вече го нямаше Станчо, да извие гайдата в неделя, та да паднат като камък от сърце неволите на селяка.
Много неща станаха в Лесков дол. Богдана — станчовата майка, все гледаше по друма, дето се виеше към село, дали не иде отнейде момчето й. От многото гледане ли, що ли, очите й се замъглиха и тя почна лошо да вижда. Дели Петко умножи имането си, започна да гледа кокошки, нае ратай и почна да го провожда до пазара да продава яйца. Петра — станчовата сестра — пристана на един тюфекчия от Котел. Ех, как чакаха Станчо да си дойде тогава, да посвири на сестрино венчило! Но Станчо не дойде. Брат му — Стоимен, пък взе за невяста една мома от съседните села — Минка. Къща си съгради Стоимен — пак спретната като бащината. Беше станал много набожен, цани се за ученик при попа Захария и сам искаше някой ден да се запопи. И наистина — когато поп Захари се спомина, Стоимен стана поп на Лесков дол. Голяма мъчнотия беше владиката да тури българин за поп, ама нали Лесков дол не беше голямо село, а гръцки попове слагаха само по големите. Такива ми ти работи.