— Какво става, по дяволите? — попитах аз.
— Ето какво е яб-юм, Смит — каза Джефи, след което седна с кръстосани крака върху възглавничка на пода, направи знак на Принсес, тя дойде и седна в скута му с лице към него и ръце около врата му, и известно време седяха така безмълвни. Джефи въобще не изпитваше притеснение или срам, а просто си седеше там в съвършена поза, точно както си му е редът.
— Правят го в тибетските храмове. Представлява свещена церемония и се извършва точно така пред пеещи жреци. Хората се молят и рецитират Ом Мани Падме Хум, което означава Мълния в Черната Празнота, Амин. Аз съм Мълнията, а Принсес е Черната Празнота, нали разбираш.
— Но какво мисли за това тя? — почти отчаян извиках аз, тъй като през последната година бях изпитал толкова идеалистични копнежи по това момиче и бях прекарал дълги часове в спор със съвестта си, питайки се дали да го прелъстя, тъй като беше толкова младо и всичко останало.
— О, чудесно е — каза Принсес. — Ела и опитай.
— Но аз не мога да седя така.
Джефи седеше в съвършена поза „лотос“, с глезени върху бедрата. Алва беше седнал върху дюшека и също се опитваше да го направи. Накрая Джефи го заболяха краката и с Принсес просто се претърколиха на дюшека, където с Алва започнаха да изследват територията. Все още не можех да повярвам.
— Съблечи се й ела, Смит!
На всичко отгоре, като оставим настрани чувствата ми към Принсес, аз бях прекарал цяла година във въздържание, следвайки убеждението си, че похотта е пряката причина за раждането, което, от своя страна, е пряка причина за страданието и смъртта, и наистина, не лъжа, бях стигнал дотам, да смятам похотта за отвратителна, дори жестока.
„Красивите момичета водят до гроба“, си казвах всеки път, когато неволно обръщах глава след несравнимите красавици на индианско Мексико. А липсата на активно либидо в мен беше довела до нов спокоен живот, на който се отдавах с удоволствие. Но този път ми дойде твърде много. Все още се страхувах да се съблека; освен това никога не съм обичал да го правя пред повече от един човек, особено ако наоколо има мъже. Но Джефи не даваше пет пари за тези неща и много скоро ощастливи Принсес, след това беше ред и на Алва (вторачил големите си сериозни очи, с които само допреди минута беше чел стихове в полумрака). Така че запитах:
— Какво ще кажете да се заема с ръката й?
— Страхотно, давай.
Така и направих, като легнах напълно облечен на пода и започнах да целувам първо дланта й, после китката, след това нагоре по тялото, а тя се смееше и почти крещеше от удоволствие — всички работехме по нея. Цялото ми спокойно будистко въздържание отиваше по дяволите.
— Смит, нямам вяра на никакъв будизъм или каквато и да е друга философска или социална система, които отричат секса — каза сериозно Джефи, след като вече беше свършил и седнал гол, с кръстосани крака, си свиваше цигара „Бул Дърам“ (което правеше като част от „простия“ си начин на живот).
Накрая всички бяхме голи и весело пиехме кафе в кухнята, а Принсес лежеше на една страна на пода, прегърнала с ръце коленете си, а после двамата с нея взехме гореща вана, чувайки как в другата стая Алва и Джефи обсъждат дзен-лунатичните оргии на свободната любов.
— Хей, Принсес, какво ще кажеш да го правим всеки четвъртък? — извика Джефи. — Ще го превърнем в редовно мероприятие.
— О, да — изкрещя тя от ваната.
Наистина й харесваше всичко това и ми каза:
— Знаеш ли, имам чувството, че съм майка на всички същества и трябва да се грижа за дечицата си.
— Самата ти си толкова млада и красива.
— Но аз съм прастарата майка на Земята. Аз съм бодхисатва.
Тя беше леко откачена, но когато я чух да казва „бодхисатва“, осъзнах, че тя иска да бъде велик будист като Джефи, но тъй като беше момиче, единственият начин, по който можеше да го изрази, беше тази игра, която имаше своите традиционни корени в церемонията яб-юм на тибетския будизъм, така че всичко си идваше на мястото.
Алва беше много доволен и горещо подкрепяше идеята за „всеки четвъртък“, а засега и аз бях навит.
— Алва, Принсес казва, че е бодхисатва.
— Разбира се, че е.
— Тя казва, че е майка на всички ни.
— Жените бодхисатва в Тибет и в някои части на древна Индия — каза Джефи — били използвани като наложнички в храмовете, а понякога и в обредните пещери, вследствие на което придобивали големи заслуги и също медитирали. И всички тези мъже и жени медитирали, постели, правили си забавления като нашето, отново се хранели, пиели, говорели, скитали, през дъждовния период живеели във вихари11, а през сухия — на открито, и не си задавали ненужни въпроси около секса, което винаги съм харесвал в източните религии. Нещо, което отдавна изследвам и у индианците у нас… Знаете ли, когато бях малко момче в Орегон, въобще не се чувствах американец с всички онези тесногръди идеали, сексуални репресии и всеобща мрачна и сива вестникарска цензура върху истинските човешки ценности, но когато открих будизма и всичко останало, неочаквано почувствах, че съм живял преди безброй години и сега заради предишни грехове съм понижен до по-жалка форма на съществуване, и кармата ми е била да се родя в Америка, където хората не се забавляват и не вярват в нищо, особено в свободата. Ето защо винаги съм симпатизирал на движенията за свобода, като анархизма на Северозапада, някогашните герои от клането в Еверет и така нататък…