Джефи: Е, Къфлин, пръдня такава, к’во правиш?
Къфлин: Нищо.
Алва: Какви са всички тези странни книги? Хм, Паунд, харесваш ли Паунд?
Джефи: Като изключим факта, че този стар пръдльо е оплескал името на Ли По10, наричайки го с японското му име, и всички останали подобни глупости, той не е чак толкова лош — всъщност е любимият ми поет.
Рей: Паунд? Та кой би си избрал за любим поет такъв претенциозен откачалник?
Джефи: Сипи си още вино, Смит, ти не разбираш. А кой е твоят любим поет, Алва?
Рей: Защо никой не пита мен кой е любимият ми поет, аз знам за поезията повече от трима ви, взети заедно.
Джефи: Наистина ли?
Алва: Възможно е. Не сте ли виждали новата стихосбирка на Рей, която току-що е написал в Мексико — „колелото на вибриращото понятие за месо се върти в празнотата, изхвърляйки тикове, таралежи, слонове, хора, космически прах, глупости, безсмислици…“
Рей: Не е така!
Джефи: Като става въпрос за месо, чели ли сте новата поема на…
И т.н., и т.н., докато в крайна сметка всичко се превърна в една безумна фиеста от говор, крясъци, а накрая и песни, с хора, превиващи се от смях по земята, за да завърши с това как тримата с Алва и Къфлин се клатушкаме, хванати под ръка, нагоре по тихата колежанска улица, пеем колкото ни глас държи „Ели, Ели“ и строшаваме точно пред краката си празната бутилка, докато Джефи се смее, изправен на вратичката си. Но все пак ние го бяхме накарали да пропусне тази нощ четенето си и аз се чувствах виновен за това до следващата вечер, когато той неочаквано се появи в бараката ни с красиво момиче, влезе вътре и й каза да се съблече, което тя стори веднага.
5
Това беше в съгласие с теорията на Джефи за жените и правенето на любов. Забравих да спомена, че веднага след посещението на артистичния поклонник на японските камъни през онзи късен следобед у Джефи дойде едно русо момиче с гумени ботуши и тибетско палто с дървени копчета и от дума на дума прояви интерес към намеренията ни да изкачим връх Матерхорн.
— Може ли да дойда с вас? — попита тя, тъй като самата била малко планинар.
— Става — каза Джефи с онзи смешен глас, с който се шегуваше — дълбок и мощен тембър, с който имитираше свой познат, дървар от Северозапада, всъщност горски, старият Бърни Байерс, — става, ела с нас и тримата ще те чукаме на височина три хиляди метра — а начинът, по който го каза, беше толкова забавен и непринуден и в същото време сериозен, че момичето въобще не се шокира и дори остана някак доволно. По същия начин сега той доведе това момиче — Принсес, в къщичката ни. Беше около осем часът вечерта, вече се бе стъмнило и с Алва кротко сърбахме чай и четяхме поезия или печатахме стихове на пишещата машина, когато два велосипеда влязоха в двора и от тях слязоха Джефи и Принсес. Тя беше само на двадесет, имаше сиви очи, руси коси и беше много красива. Трябва да се отбележи, че беше луда на тема секс и мъже, така че не представляваше голям проблем някой да я склони да играе яб-юм.
— Не знаеш ли какво е яб-юм, Смит? — прогърмя Джефи, като влезе обут, хванал за ръка Принсес. — С Принсес сме дошли да ти покажем, момчето ми.
— Става — казах аз, — независимо какво е.
Освен това аз я познавах от по-рано, преди около година в Града бях полудял по нея. Беше просто още една щура случайност това, че бе срещнала Джефи и така бе откачила от любов по него, че би направила всичко, което той й кажеше. Когато някой ни дойдеше на гости, аз винаги покривах малката стенна лампа с червената си носна кърпа и изгасях осветлението на тавана, и така се получаваше приятна приглушена светлина, в която човек можеше да седи, да пие вино и да разговаря. След като го направих, отидох да взема бутилката от кухнята и когато се върнах, не можах да повярвам на очите си, като видях Джефи и Алва да се събличат и разхвърлят дрехите си навсякъде из стаята, а в това време Принсес вече беше съвсем гола и кожата й блестеше в слабата червена светлина като огряна от последните слънчеви лъчи преспа сняг.