— Мейнард няма да го убие лично. Той просто ще нагласи нещата така, че някой друг да има това удоволствие.
Прат се изправи и посочи към бирата на Сандбърг.
— Искаш ли още една?
— Може би по-късно.
Журналистът хвана халбата си едва за втори път от началото на разговора и отпи от нея.
След малко Прат се върна с една голяма водка, седна и каза:
— Значи според теб дните на Бакман са преброени?
— Нали ме попита какво мисля? Дай сега да чуем ти какво мислиш.
Адвокатът отпи солидна глътка от водката си и отвърна:
— Резултатът е същият, макар че аз подхождам от малко по-друг ъгъл.
Прат топна показалец във водката, разбърка я и облиза пръста си, докато размишляваше.
— Говорим неофициално, нали? — попита накрая.
— Естествено.
През годините бяха разговаряли за толкова много неща, че вече всичките им разговори бяха неофициални.
— Между смъртта на Хъбард и молбата за помилване на Бакман минаха осем дни — подхвана Прат. — Страшничко време беше. Ким Болинг и аз бяхме под федерална охрана двайсет и четири часа в денонощието. Любопитна ситуация. От една страна, ФБР напрягаше всичките си сили да ни прати в затвора до второ пришествие, но, от друга, се чувстваха задължени да ни опазят живи.
Той отпи от водката и се озърна, за да провери дали случайно някой от студентите в бара не ги подслушва. Нямаше такова нещо. Прат продължи:
— Имало заплахи, а и сериозни маневри от страна на хората, убили Джейси Хъбард. От ФБР ни докладваха за това по-късно, цели месеци след като Бакман изчезна и нещата се бяха уталожили. Тогава се почувствахме малко по-спокойни, но все пак и двамата с Болинг продължихме да плащаме заплати на въоръжена охрана цели две години след делото. Аз все още по навик поглеждам в огледалото за обратно виждане. Колкото до горкия Ким, той направо се побърка.
— Кой ви заплашваше?
— Същите хора, които биха се опитали да пипнат Джоуел Бакман.
— Кои са те?
— Бакман и Хъбард бяха запланували да продадат стоката си на Саудитска Арабия за цял куп пари. На космическа цена, но все пак по-евтино, отколкото би струвало на ония да качат в орбита чисто нова система от спътници. Сделката обаче пропадна. Хъбард допусна да го очистят. Бакман пък се озова в затвора и арабите никак не останаха доволни. Както впрочем и израелците, защото те също се надяваха на сделка. Освен това израелците побесняха и от факта, че Хъбард и Бакман изобщо бяха започнали преговори с арабите.
Прат спря за миг и от отводката си, все едно му трябваше подкрепа, за да довърши разказа.
— А освен това не бива да забравяме и за хората, които поначало са изградили цялата система.
— Руснаците?
— Най-вероятно не. Джейси Хъбард обожаваше азиатките. За последен път го видели да излиза от някакъв бар с прекрасна дългокрака красавица с дълга черна коса и кръгло лице, дошла някъде от другия край на света. Комунистически Китай използва хиляди хора, за да събира информация. С всичките им студенти, бизнесмени и дипломати в Щатите, тук направо гъмжи от китайски шпиони. Освен това разузнавателните им служби разполагат с много способни професионалисти. За такова нещо изобщо не биха се поколебали да подгонят Хъбард и Бакман.
— Сигурен ли си, че са китайците?
— Никой не е сигурен в нищо, разбираш ли? Може би Бакман знае, но така и не каза на никого. Не забравяй, че в ЦРУ дори не подозираха за съществуването на спътниците. Хванаха ги по бели гащи и старият Теди още не е успял да навакса.
— И сега Теди си играе играта, така ли?
— Абсолютно. Първо пуска на Морган въдицата за националната сигурност. Морган се хваща, което не би трябвало да изненадва никого. Бакман си тръгва от затвора. Теди го измъква от страната и гледа кой пръв ще се появи, за да го пречука. Просто няма какво да губи.
— Блестящо.
— Повече от блестящо, Дан. Помисли си. Когато Джоуел Бакман напусне този грешен свят, никой дори няма да разбере. И в момента никой не знае къде се намира. Няма да разберат къде е бил, дори да открият трупа му.
— Ако изобщо го открият.
— Точно така.
— И Бакман е наясно?
Прат довърши втората си водка и намръщено избърса устата си в ръкава.
— Бакман в никакъв случай не е глупав. Но пък много от нещата, които знаем ние, се изясниха, след като го прибраха. И все пак сигурно си мисли, че щом е преживял шест години в затвора, може да преживее всичко.