Выбрать главу

Бека искаше да знае какво ще прави и защо смята, че може да й нарежда да спи, но той изведнъж се наведе и я целуна по челото.

— Позволи ми да се грижа за теб, красавице. Нуждая се от това. Ще се върна и ще ти донеса още храна. Знам, че си яла скоро, защото подуших, когато влязох. Затвори очи и си почивай.

Бека затвори очи и усети как матрака се надигна при неговото ставане, чу го да се облича. Погледна през полуспуснатите си мигли, когато затваряше ципа на дънките си.

Брон бавно излезе от спалнята. Секунда по-късно се чу как входната врата се затвори след него. Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги изтри.

Какво, по дяволите правя? Нямаше отговор на този въпрос.

* * *

Брон отвори вратата към коридора и огледа тримата притеснени офицери от Новите видове. Затвори зад себе си, шмугна се покрай своя приятел, за да напусне сегашния дом на Бека, и прецени ситуацията. С ръце на гърдите и заплашително изражение, Бийстъл беше застанал пред прага с гръб към апартамента на Бека, за да блокира влизането на охраната вътре.

Брон изви вежди, когато Бийстъл му намигна.

— Искаха да нахлуят в жилището, когато чуха, че се карате с жената. Опитах се да ги убедя, че нищо лошо не се е случило. Успя ли да заявиш правата си над нея?

Брон въздъхна.

— Тя е съгласна да използва тялото ми, но не иска да бъде моя половинка, все още.

Бийстъл поклати глава.

— Човешките жени са странни. Е, това е първата стъпка. Просто трябва да я убедиш. Звучеше като че ли се справяш добре.

— Нямам нужда от инструкции. — Брон се ухили.

— Добре е да го знам. — Приятелят му се усмихна в отговор.

— Отивам у дома да си приготвя една чанта с багаж. Ще се преместя при нея. — Засмя се. — Шокът й скоро ще избледнее и тя ще се ядоса, но е много сладка, когато е бясна.

— Упорит си. — Бийстъл отпусна ръце от двете си страни. — Ти ще спечелиш.

— Надявам се. В противен случай може би синът ми ще успее да я убеди да стане моя половинка, когато порасне достатъчно, за да разбира за какво става въпрос.

Смеейки се, Бийстъл избута офицерите надалеч.

— Виждате ли? Нещата са наред. Вървете си. — После се вгледа в другаря си. — Сигурен съм, че двамата ще имате много синове.

Брон си пое дълбоко дъх.

— Мога само да се надявам.

Глава 18

Бека се събуди сама и се учуди, че всъщност бе заспала. Огледа стаята, Брон не беше там. Отметна завивките и се отправи към банята. Погледна се в огледалото и поклати глава на отражението си. „Той само те целуна и ти падна в леглото с него.“ Погледът й се спусна надолу по голото й тяло и се спря върху заобления корем. Извърна се настрани. „Не беше един от моментите, с които майка ти може да се гордее. Обаче татко ти е много секси и наистина целува страхотно.“

Тя регулира температурата на водата, влезе в душ кабината и затвори стъклената врата. Топлите струи отмиха следите от секса, но не и спомените. Изсипа сапун в дланите си и започна да го нанася по цялото си тяло. Въздъхна шумно.

„Слаб противник. Това е от хормоните. Да. Тотално съм затънала.“ Завъртя очи и се наведе под водните струи да отмие сапуна. „Загазили сме, хлапе!“ С нежни движения изми корема си. „Трябва да напиша имейл на дядо ти с някаква нова лъжа, за да му обясня защо съм закъсняла да се свържа с него.“

Вратата на банята изведнъж се отвори. Бека ахна и се обърна. Краката й се подхлъзнаха и тя извика, докато трескаво търсеше за какво да се хване, за да предотврати падането. Две силни ръце я сграбчиха, преди да се удари в дъното на ваната. Ужасена се втренчи в Брон, наведен над нея в кабинката.

Остана безмълвна от преживяния шок, но беше благодарна, че бързите му рефлекси я спасиха от нараняване. Пръстите й се вкопчиха в бицепсите му и той бавно я остави да стъпи на краката си.

— Можеше да почукаш. Не бива просто ей така да влизаш в нечия баня. — Най-накрая гласът й се възвърна.

След като се убеди, че стои стабилно, той я пусна и грабна една голяма хавлиена кърпа. Уви я около тялото й и внимателно започна да я подсушава, потупвайки я с едрите си длани.

— Чух те да говориш с някого и си помислих, че имаш компания. — Очите му блестяха гневно, докато оглеждаше наоколо. — С кого разговаряше?

— С бебето.

Ръцете му замръзнаха и той се втренчи в издутия й корем.