Выбрать главу

— Може да те чува? Нас? — Усмивка цъфна на устните му. — Не знаех. — Наведе се леко и приближи лице до закръглената издутина. — Здравей, малкия ми! Аз съм баща ти. Копнея да те държа в прегръдките си.

Определено е от хормоните, реши Бека, когато очите й се напълниха със сълзи. Това, което той каза на нероденото им дете, беше много мило и я трогна.

— Четох книги за бременността. Учените мислят, че бебето не може да разбере думите, но чува гласовете и се научава да ги разпознава. Аз разговарям с него постоянно, може би е прекалено много, но бях сама дълго време.

Брон се изправи и срещна погледа й.

— Никога повече няма да бъдеш сама. Преместих се тук.

— Ти какво? — Отново бе изумена.

— Казах, че ще се грижа за теб. Отидох да си събера багажа. Сега живея тук, с теб. Предадох задълженията си в Съвета на останалите. Те с радост ги поеха, така че сега ме имаш напълно. — Той се усмихна и това я накара да си спомни колко беше красив, когато лицето му грееше. — Изцяло съм твой.

Внезапно в душата на Бека се разрази буря от противоречиви емоции. Искаше й се това да е истина. Вглеждайки се в сексапилните му очи си пожела никога да не го пусне да си иде, но той беше тук заради бременността й. Брон беше готов на всичко, можеше да му го признае, но не го искаше по този начин.

— Не може да се преместиш тук.

— Вече го направих. — Мускулите на челюстта му се стегнаха. — Няма да спорим. — Погледът му се фиксира върху корема й. — Нашето дете ще чуе.

— Недей да използваш собствените ми думи срещу мен! — кресна му ядосана.

— Отвори си устата!

Тя вдигна ръка и го хвана за брадичката.

— Не. Няма да ме целунеш отново и да ме накараш да забравя, че съм ти ядосана.

— Защо не? Върши работа. Не можем да спорим, докато споделяме секс.

— Значи си признаваш? Ти прави секс с мен само за да постигнеш това, което искаше!

Той сви широките си рамене.

— Защо се оплакваш? И двамата се наслаждавахме. — Ръцете му се плъзнаха към бедрата й. — Липсваше ми, Бека. Разполагаме с достатъчно време, а и трябва да се опознаем един друг, докато се роди детето. Желая те. Това, че не можем да спорим докато споделяме секс, е само допълнително предимство. Никога не се съмнявай, че наистина те искам.

Тя пусна брадичката му и притисна длани към тениската на гърдите му, като го тласна леко назад.

— Говори, вместо да ме прелъстяваш.

Меко ръмжене излезе от гърлото му.

— Искам да правя и двете. Позволи ми сега да те отнеса в леглото.

— Не. Идеята е лоша. — Не искаше сърцето й да бъде разбито отново, когато радостта от непознатото преминеше и той решеше, че да бъде с нея е твърде голяма жертва. — Можеш да виждаш сина си всеки път, когато пожелаеш, Брон. Не е необходимо да живеем заедно, за да бъдеш част от живота му.

Красивите му сини очи, набраздени с жълти нишки, се присвиха. Ненадейно, той затегна захвата си и я придърпа здраво в прегръдките си. Изнесе я от банята, влезе в спалнята и нежно я положи на леглото. Едната му ръка стисна кърпата и я дръпна силно. Бека покри с длани гърдите си и сви крака към тялото. Впери поглед в лицето му.

— Отдръпни се!

Вместо да отстъпи, Брон сграбчи края на тениската си и с един замах я издърпа през главата си.

— Ще правя любов с теб!

— Не, няма да стане! Сексът не всеки път е отговор, когато не сме на едно и също мнение за нещо.

Той наклони глава, пусна дрехата и настъпи петата на едната си обувка, за да я събуе.

— Ще говорим след това. Желая те.

Бека грабна завивката, придърпа я върху тялото си и седна. Насочи цялото си внимание към него.

— Спри!

Той се ухили, събу другата си обувка и разкопча дънките. Погледът й се плъзна надолу и тя видя как размърда задника си в тях. Беше готова да се закълне, че я дразнеше с начина, по който бавно ги смъкваше надолу. Неговият впечатляващ, твърд пенис изскочи на свобода, сочейки към нея и Брон се наведе, за да избута панталоните си до долу. Когато се изправи, Бека не можеше да не се възхити на гледката, която представляваше. И за да стане още по-лошо, той разтърси дългата си коса. Тя се плъзна по раменете му и надолу по загорялата му кожа.

Трябваше да си напомни да диша. Имаше нещо толкова първично в осанката му, когато беше гол, косата му се разстилаше свободно и през разтворените му устни се виждаха кучешките зъби.

Дълбоко от гърлото му излезе ръмжене, когато се наведе напред, постави длани върху матрака и котешките му очи се втренчиха в нея.