— Разбирам. Дойдох, за да науча повече за хората и да се приспособя към тяхното присъствие. Това ще бъде един добър опит споделяйки общ дом с един от тях. Ти ме научи на доста неща за толкова кратко време и очаквам с нетърпение да науча повече. Благодаря.
Трябваше да му го признае, бе успял да понесе новината по-добре отколкото бе очаквала.
— Добре. Сега ще те оставя да си приготвиш ядене. Връщам се в хола и ще се напия до припадък. Ще откриеш, че го правя след скандал с баща ми. Той ме кара да се напивам.
Младата жена се обърна и си тръгна, преди Новия вид да успее да й зададе следващия въпрос. Разговорът за съпруга й я остави с чувство на тъга и много уязвима. Силна болка притискаше сърцето й, когато влезе в хола, седна на бара и си наля питие.
Най-гадното от всичко беше, че баща й бе прав за Брадли, но тя не можеше да го признае на глас, защото Тим Оберто никога нямаше да й позволи да го забрави. Той щеше да дълбае и да го използва като пример всеки път, когато се караха. А това щеше да е толкова често, че чак не беше забавно. Изпи още една чаша на екс, затвори очи и изсъска от изгарящото усещане, което силният алкохол предизвикваше, докато се стичаше надолу към стомаха й.
Брон проследи как Бека напуска кухнята и въздъхна. Знаеше какво означава да се напиеш до припадък. Тя бе решила да се налива с алкохол, докато не падне мъртво пияна, и се надяваше новата му половинка по къща да не е от онези хора, които го правеха често. Мразеше миризмата на алкохол и беше изгледал достатъчно филми с пияни хора, за да иска да ги избягва.
Нещата не се получаваха така, както си бе представял. Изобщо. Беше му обещан уединен дом и неприкосновеност на личния му живот, а вместо това щеше да живее с човешка жена. Още по-лошо, намираше я за привлекателна. Споменът за това как се бе навела пред него над леглото, в което щеше да спи по-късно, нямаше да го напусне още известно време. Тя имаше заоблено, сочно тяло, много по-различно от женските Видове. Изглеждаше гъвкава и крехка, и вероятно щеше да крещи, ако някога отприщеше страстта си върху нея.
Ръката й бе малка и много мека, когато пое дланта му, след като ги запознаха. Идеята да го докосва с тези ръце, накара члена му да се напрегне. Естествено, мисълта да я прикове под себе си само влоши нещата. Вероятно щеше да я смаже под тежестта си или случайно да й счупи нещо.
Тихо изръмжа, докато обикаляше из кухнята, за да я опознае. Извади няколко пържоли, загря тигана и намери чиния. След това откри щипки, с които да обръща месото, докато го приготвяше.
Настани се в къта за хранене и докато ядеше мислите за Бека Оберто продължиха да го измъчват. Тя представляваше усложнение, с което не бе сигурен, че иска да си има работа. Би могъл да поиска от баща й да му позволи да живее в голямата къща в близост до улицата. Това щеше да опрости нещата, но щеше да е проява на малодушие от негова страна. Вдигна поглед към хладилника и започна да изучава снимките, които бяха залепени върху вратата му — Бека с различни хора. Тя се усмихваше на всяка една от тях и изглеждаше щастлива. Противоречието беше объркващо, щом пиеше много алкохол. Не беше много уверен в познанието си за хората, но това предполагаше, че Бека има сериозни проблеми. Смъртта на съпруга й може би я оправдаваше.
Приключи с вечерята, почисти масата и изми чиниите. Когато спря водата и си избърса ръцете, дочу музика. Беше твърде рано да си ляга, а в стаята му нямаше телевизор. Трябваше да поиска един, вече му липсваше кабелната телевизия и съжаляваше, че се писа доброволец в тази мисия за народа си.
Но все пак бе необходимо някой да работи с оперативната група. Жена от Видовете би била идеална за този пост, но той не искаше никоя от тях да бъде изложена пред погледите на човешките мъже. Всичко, което бе научил досега за тях, го караше да си мисли, че те ще я тормозят. Светът извън портите на НСО принадлежеше на мъжете или поне така му бяха казали. Жените трябваше да бъдат защитавани на всяка цена. Идеята да позволи на една от тях да се изложи на опасност, караше тялото му да се напряга. Щеше да му е трудно навън, но бе готов да се справи с всичко, което се изпречеше на пътя му. По-добре той, отколкото някоя от жените им.
Притесняваше се за Бека, когато стъпи на най-долното стъпало на стълбите, за да се прибере в стаята си. Тя бе дребна жена и споменът за един филм, който бе гледал, го накара да се върне обратно. Тя можеше да пие толкова много, че да се почувства зле, и той искаше да провери дали е добре.