Пръстите му стиснаха рамката на вратата и се вкопчиха в нея. Искаше му се да реве, да разбие и отстрани от пътя си проклетата врата, но се страхуваше, че ще я изплаши. Можеше отново да се подхлъзне във ваната и той нямаше да бъде до нея, за да я хване. Предишния път, когато бе загубил самообладание, тя беше отказала да го види.
Последното нещо, което искаше, бе, тя да изпитва ужас от него.
Пое си дълбоко въздух и издиша, опитвайки да си върне контрола. Но болката остана. Просто желаеше Бека да бъде негова, да чувства към него онова, което той чувстваше към нея и да го приеме. Вместо това, тя не можеше да търпи миризмата му върху тялото си.
Наведе глава и сълзи напълниха очите му. Беше объркал много нещата и не знаеше как да ги оправи. Всеки път, когато Бека го отблъскваше, усещаше как щастието все повече му се изплъзва.
Брон закрачи из спалнята, но вниманието му остана приковано към вратата на банята. Би трябвало да разбие ключалката и да влезе при нея. Спря и изръмжа. Знаеше, че се налага да се противопостави на подтика си да влезе и да грабне жена си. Какво се беше случило?
Затвори очи и си спомни как огледа лицето й, след като бяха правили секс, и видя сълзите й. Порази го ужасна мисъл и той се втурна към телефона. Тя изглеждаше измъчено. Беше ли я наранил? Беше ли се държал прекалено грубо с нея?
Тя каза, че не е, но може би беше излъгала?
Дявол да го вземе!
Приключи разговора и навлече дънките си. До ушите му достигна слаб звук. Тялото му се скова и всички мисли излетяха от главата му. Втурна се към банята. Контролът му напълно рухна, когато чу резките поемания на въздух и мекия звук на плача й. Рамото му нацели вратата, дървото с трясък се счупи и отхвръкна навътре, и с цялата си скорост Брон влетя при жена си.
Бека опитваше да се бори с желанието си да плаче, докато седеше във ваната и топлите струи на душа я обливаха. Брон се беше издал със своето обяснение. Каза й, че предпочита грубия секс и че ще трябва да се сдържа. Това само й показа още по-ясно и разбираемо нещата и тя знаеше, че трябва да сложи край на всичко.
Болеше. Беше се влюбила в Брон твърде бързо, знаеше го много добре, но сърцето й не искаше да слуша. Той беше честен още от самото начало, когато й заяви, че не иска да има никога нищо общо с човешка жена. Харесваха му силните и издръжливи жени Видове, защото би могъл да ги чука така, както желаеше.
Положи длани върху корема си. Бебето беше единствената причина Брон да се опитва толкова усилено да се сработи с нея. Но тя беше правила тази грешка и преди. Омъжи се за мъж, когото беше обичала, а той я бе искал по погрешни причини. Смяташе, че нещата между тях ще се получат, че той ще иска да си я върне обратно, но не го бе направил.
Раменете й се разтресоха силно и с мъка потисна желанието си да плаче. Болката от проваления й брак едва не я уби тогава, беше се надявала, че може да го спаси, че Брадли ще я заобича, ако положи повече усилия. Беше млада, глупава и наивна.
Но сега не беше нито едно от тези неща.
Обичаше Брон, а той искаше само бебето. Беше сигурна, че ще вложи повече старание от Брадли, за да функционира връзката между тях, но тя знаеше, че е по-добре да сложи край, отколкото да се надява. Веднъж вече беше преминала през това. Болката щеше да бъде много по-голяма, отколкото тогава. А животът без Брон… да й се налага да се сблъска с деня, когато той щеше да е в някое друго легло, докосвайки друга жена… ридания разтърсиха тялото й.
В съзнанието й изникнаха спомени за някои от опитите да спаси брака си. Без значение, какво беше направила, винаги се чувстваше така, сякаш бе разочаровала Брадли. За първата им годишнина стори всичко необходимо, за да оживи техния печален сексуален живот. Сготви вечеря и запали свещи из цялата стая. Посрещна го на вратата, обула високи токчета, сложила жартиери и черна коприна. Брадли само я погледна, намръщи се и й каза, че изглежда като проститутка. Беше много ядосан и прекара нощта на дивана. Гледа я през цялото време, като че ли е непозната, и тя осъзна, че бяха само двама души, които са се озовали заедно, а не би трябвало. Беше се почувствала жалка и се зарече никога повече да не бъде същата жена. НИКОГА!
Това беше един безкраен и порочен кръг, в който Бека се чувстваше като най-голямото разочарование за Брадли, чак до деня на неговата смърт. Сега беше Брон. Тя не беше това, което той искаше и от което имаше нужда. Нямаха нищо общо помежду си, бяха от два различни свята и единственото свързващо ги нещо беше бебето, растящо в утробата й. Нямаше да може да преживее този вид мъка отново, да участва в една връзка, обречена от самото начало.