— Не! Аз те исках! Но ми беше наредено да не се свързвам с теб. Притеснявах се, че ако ме видиш отново, това само ще ти причини болка. Вече беше преживяла една травма, а тези от Видовете, които са свързани с хора, явно им носят само опасности. Мислих за теб през цялото време!
— Пусни я! — нареди Триша. — Трябва да поговорим, Брон. Тя трябва се успокои малко, преди да й кажа нещо. Довери ми се.
Новия вид се отмести, давайки на Бека възможност да стане. От изражението му личеше, че го прави против волята си. Бека се измъкна от леглото, уви одеялото около тялото си и отиде до гардероба да си вземе дълга тениска. Не погледна изобщо назад, преди да напусне стаята.
Използва втората спалня, за да се облече, сгъна завивката и отиде в дневната, откъдето се обади да й донесат вечеря. Знаеше, че те ще откликнат бързо. Приближи се до дивана и се строполи върху него.
Триша и Брон останаха в спалнята.
— Как мога да я накарам да престане да плаче? — Брон изглеждаше разочарован. — Никога не съм искал да я нараня. Желая я, но всички ме уверяваха, че това не е правилно. Беше ми наредено да не се свързвам с нея. Надявах се, че ще ми се обади, но тя не го направи. Как мога да поправя това?
Лекарката погледна към Новия вид, който стана от леглото и закрачи.
— Наранил си чувствата й, Брон. Когато си се запознал с нея, тя те е харесала, а ти си й дал да разбере, че никога няма да поискаш да имаш отношения с човешка жена. След това ви отвлякоха, по време на изпитанието сте станали много близки и тя се е надявала, че си променил мнението си и я желаеш. Когато, след спасяването ви, не си й позвънил и не си поискал да я видиш отново, се е почувствала много наранена, защото очевидно изпитва нещо към теб. Знам, че ти е било наредено да стоиш далеч от нея и защо. Тя все още е наранена и това е от съществено значение. Сигурна е, че не си изпитвал нищо към нея, докато не си разбрал за бебето.
— Изпитвам чувства — отвърна мрачно. — Исках да й се обадя, исках да отида при нея, но не исках да й причинявам болка. Всички разправяха, че ще направя точно това. Мислех за нейните чувства. Тя видя ужасни неща, когато бяхме отвлечени и се сблъска с това, с което ние се бяхме справяли в миналото. Виждах в очите й ужас, а понякога и страх. Мислех, че ще преживее същото, ако ме види отново. Оставих на нея да се свърже с мен. Надявах се всеки ден, но тя не го направи. Защо тя не дойде при мен, щом е имала чувства? Защо? — Спря да крачи и се взря в Триша. — Щастлив съм заради бебето. Аз я спечелих. Това я прави моя и точно това искам. Защо не може да го разбере?
Триша прехапа устни.
— Ние не сме от Новите видове, Брон. В нашия свят обикновено мъжете преследват жените.
— Аз чета книги и модерните жени искат да са доминантни в отношенията.
Лекарката се усмихна.
— Да, добре. Но повечето от тези неща, за които пише в книгите, не се отнасят за всички жени. Аз харесвам, когато мъжът се съобразява с мен, отваря ми вратите и поема отговорности. Половинката ми е Вид, нали си спомняш? На моменти Слейд се държи като варварин и аз обичам това в него. Не прекалявай и не я нападай, че не е взела под внимание чувствата ти, жените искат мъжете да падат в краката им. Очаквала е, че ще дойдеш да превземеш замъка.
— Какъв замък?
Тя се усмихна.
— Това е една поговорка. Искала е да идеш при нея и да й кажеш, че си променил мнението си за човеците. — Триша стана сериозна. — Ти не си го направил и сега тя смята, че искаш само бебето. Бека носи твоя син и си мисли, че искаш да бъдеш с нея само заради детето. Нито една жена не иска да бъде с мъж, който я желае само защото е забременяла от него.
Брон се навъси.
— Бека промени моето мнение за хората и аз я искам. Детето е бонус, но дори и да го нямаше, аз пак щях да я искам.
— Трябва да говориш с нея, Брон. Тя си мисли, че заради бебето ще се чувстваш като хванат в капан с нея. Безпокои се, че може никога да не те удовлетвори сексуално и ти ще тръгнеш да търсиш други жени, за да задоволяваш нуждите си. Страхува се, че заради различията помежду ви, не можеш да я обичаш и ще бъдеш нещастен с нея. Съпругът й никога не я е обичал и не я е направил щастлива. Била е много зле наранена емоционално.