— Аз не съм той — изръмжа Новия вид. — Никога няма да я намразя и никога няма да потърся друга жена. Тя ме задоволява напълно.
— Съпругът й се е оженил за нея по погрешни причини, Брон. Ти се опитваш да претендираш за нея по неправилни причини. Тя не бива да бъде твоя половинка, защото носи детето ти. Трябва да бъде твоя половинка, защото я обичаш и искаш да прекараш остатъка от живота си с нея. Бебето би следвало да бъде само резултат от тази любов.
— Ще говоря с Бека.
— Внимавай как се държиш с нея, защото е била наранена от друг мъж. Трябва да бъдеш много търпелив и да запазиш самообладание.
— Аз нямам търпение.
Триша се изправи и вдигна чантата си от пода.
— Това е добър момент да се научиш.
Новия вид проследи с поглед лекарката, докато напусне спалнята и изчака да чуе затварянето на вратата на хотелския апартамент. Направи няколко дълбоки вдишвания, в опит да подреди мислите си, преди да се запъти към хола.
Бека седеше на дивана. Погледите им се срещнаха. Брон бавно пристъпи към нея, падна на колене в краката й и потърси очите й. Тя не плачеше вече, но тъжното изражение, което видя в тях, едва не изтръгна сърцето от гърдите му.
— Разбрах защо плачеш, Бека.
— Не ми причини болка в леглото. Не искам да си мислиш, че си го направил. Съжалявам, че те натоварвам с моето минало, но изглежда не разбираш защо не можем да бъдем заедно.
— Още щом те срещнах бях запленен от теб.
Тази декларация я изненада и очите й се разшириха.
— Признавам си, бях покорен напълно, когато вирна задника си пред мен, за да смениш чаршафите на леглото. Искаш ли да знаеш какво желаех да направя? — Не изчака отговора й. — Исках да падна на колене зад теб и да те докосвам, Бека. Исках да поема аромата ти, да опитам вкуса ти и да заровя пениса си дълбоко в теб. Исках да чуя как стенеш от удоволствие, докато не извикаш името ми.
— Но аз съм човек!
— Никога преди не съм пожелавал човешка жена, но те исках, Бека. Това ме шокира и ме ядоса.
Тя прехапа устни.
— Защо?
— Никога не съм разбирал защо някои мъже от моя вид са били привлечени от твоя и приемат човек за половинка. Всичко, което познавам са нашите жени, Бека. Не беше ли плашещо за теб да бъдеш привлечена от мен?
— Бях леко изненадана, но ти си много красив. За мен няма значение, че сме различни.
— Когато ни отвлякоха, ти преживя това, на което бях подложен в миналото — затворен, принуден непрекъснато на тестване и контролиран от други, в постоянен страх дали не съм им полезен повече. Понякога убиваха някои от нас. Ти беше принудена да ме докосваш, за да могат да получат пробите от спермата ми. Чувствах се твърде виновен, за да се наслаждавам, но въпреки това го правех. В това отношение, съзнанието ми е изкривено, също като на похитителите ни. Мислех, че ще ти бъде по-добре без мен, но продължавах да те желая, Бека. Много ми липсваше, след като бяхме спасени, и те искам обратно в живота си. Страхувах се, че може би ме мразиш заради онова, което бе принудена да изтърпиш.
Бека се взря в очите му, с надежда, че искреността, която вижда там е истинска, а не само желание от нейна страна.
— Никога няма да те намразя заради онова, което се случи с нас. Ти ме крепеше, утешаваше ме, но трябва да призная, че не бих се забъркала в тая ситуация, ако имах избор. — Погледна надолу към заобления си корем, преди отново да срещне очите му. — Това беше секс за утеха.
— Много ми харесваше да те докосвам. Ето защо се чувствах виновен. Ти си толкова мека и толкова красива, Бека. Желаех те до болка и се радвах да бъда заключен с теб в една клетка. Бях едва ли не благодарен, защото можех да те докосвам. Никога не съм мислил, че ще ми бъде хубаво да съм с човешка жена, но беше, Бека. Беше много повече от хубаво. Почувствах, че си правилната за мен, красавице. Твоето докосване и аромата ти. Твоето тяло около моето. Ти беше перфектна за мен. Разбираш ли? Погледът в очите ти, вкусът на устните ти, усещането за онова местенце, което не исках да напусна, ме подлудяваха ежедневно, откакто бяхме освободени.
— Това не е вярно. Щеше да ми се обадиш, ако толкова много си искал да ме видиш. Но ти не го направи.