Брон тръгна към източника на рок музиката и спря на прага на хола. Бека седеше на бара с бутилка и една малка чаша пред себе си. Изглежда тя го усети, защото обърна глава. Широката усмивка, с която го дари и прекалено блестящите й сини очи го увериха, че е пила твърде много. Махна му с ръка, движенията й бяха доста тромави.
— Здравей, красавецо. Искаш ли питие?
Говорът й бе леко завален. Начинът, по който се обърна към него го шокира.
— Името ми е Брон. Не познавам никой от Видовете, който е избрал да се нарича така.
Кикотът накара раменете й да се разтресат и тя изсумтя тихо.
— Знам как се казваш. Изглеждаш добре, но ти вече го знаеш, нали?
Намираше го за привлекателен. Този факт го остави безмълвен.
Бека потупа мястото до себе си.
— Искаш ли питие? Не пари толкова, след като един път влезе.
Той внимателно пристъпи в стаята.
— Не пия алкохол, но благодаря за предложението. Колко си изпила досега?
— Не знам. — Докато се наместваше на седалката тя почти се плъзна от стола. — Недостатъчно. Все още съм в съзнание.
— Пиенето на алкохол те замайва, забавя реакциите ти и не можеш да мислиш логично.
Бека се изкикоти.
— Толкова си сладък.
Веждите му се повдигнаха. Никой преди не го беше наричал така. Дивак, копеле и други подобни имена, но никога нещо подобно на това определение. Притесни се още повече за психичното й състояние.
— Може би трябва да си легнеш и да се наспиш. Чувал съм да казват, че нещата винаги изглеждат по-добре на сутринта.
— Още е много рано. — Тя потупа столчето до себе си. — Ела тук. Няма да те ухапя.
— Не те ли е страх, че аз ще го направя? — Не можа да устои и отвори уста, за да й покаже кучешките си зъби. Интересно защо тя не се боеше от него. Човешките жени винаги го правеха.
— Не. — И пак потупа столчето. — Ела по-близо. — Тя присви очи. — Виждаш ми се някак размазано. — Изкикоти се отново. — Не пия често, но когато го правя, леле, човече, правя го както трябва.
Той никога преди не бе чувал подобен начин на изразяване и я приближи предпазливо. Идеята беше лоша, трябваше да се прибере в стаята си, но притеснението го накара да остане. Тя се нуждаеш от някой, който да се грижи за нея. Половинката й не бе вече наоколо, за да го прави, а баща й живееше в другата къща. Сега, нещата зависеха от него, трябваше да се увери, че няма да й се случи някоя злополука в това безпомощно състояние.
Настани се на столчето, твърде близо до нея, според собствената му преценка, като се надяваше, че тя няма да започне да повръща така, както бе гледал да го правят жени по филмите.
— Не мога да разбера защо нарочно причиняваш това на тялото си?
— Имаш предвид калориите? — Бека погледна надолу. — Би трябвало да отслабна малко. Седя на задника си твърде много през работно време, но това е без значение, тъй като няма вече кого да впечатлявам.
— Калории?
— Нали разбираш, защото съм малко с наднормено тегло.
Брон огледа тялото й.
— Ти си твърде дребна. Не може да тежиш много.
— Седемдесет и два килограма съм. — Тя разсмя се, след което притисна длан върху устата си и пак се изкикоти, преди да признае: — Обикновено лъжа. — Наведе се към него. — Винаги казвам, че тежа с десет килограма по-малко, отколкото в действителност.
— Защо ти е да го правиш?
— Да лъжа ли? — Бека се протегна и притисна ръка върху гърдите му. — Така правят жените. Ние лъжем за теглото, възрастта и за сексуалния си опит.
Думите й отново го объркаха. Той се опита да не обръща внимание на топлината от ръката й, проникваща през тънката памучна тъкан на тениската му.
— Но защо го правите?
— Искаш да знаеш повече за хората? Те лъжат. Ние сме подли копелета или кучки понякога. Ако устните ни се движат, е, очаквай само глупости да излязат. Такава е човешката природа. В моя случай, аз мразя да си признавам, че съм спала само с двама мъже. Това звучи патетично и лъжа за възрастта си, защото наближавам голямото три нула. Тридесет. Това е нещо лошо за жените. Що се отнася до теглото, ние носим дрехи, опитвайки се да скрием паласките.
— Паласки?
— Знаеш, онези излишни малки, грозни тлъстинки.
Той обходи с поглед тялото й, спря се върху гърдите й и се намръщи. После вдигна очи.
— Няма нищо грозно в теб.
Свободната й ръка посегна към неговата и той й позволи да я притисне към талията си.