— Така ми бе наредено и трябваше да се съглася, че може би само ще ти причиня болка. Вярвах, че ще дойдеш при мен, ако искаш да ме видиш. Разсъждавам като Вид, защото съм точно такъв. Нашите жени са много безцеремонни и агресивни, и винаги ни казват какво искат. Направих грешка, трябваше непременно да те потърся.
Младата жена бе занемяла, искаше й се да му повярва. Най-сетне гласът й се възвърна.
— Ако не беше това бебе, ние никога нямаше да се видим отново. Щеше да продължиш живота си и да забравиш за мен. Бебето не е причина да се започне една връзка, Брон. Няма да остана с теб, само защото съм бременна.
— Зарадвах се, когато научих за детето. — Пое си дълбоко дъх и се успокои. — Това ме прави негодник, нали така? Доволен съм, че моето потомство расте вътре в теб. Когато ми казаха, че лекарката ти е дала лекарства, за да е сигурна, че няма да забременееш, исках да крещя от ярост, защото, ако семето ми покълваше в теб, знаех, че мога да те имам отново и отново, тъй като щях да имам право на теб. — Той присви очи, ноздрите му се разшириха. — Аз може да съм гадно копеле и негодник, но дявол да го вземе, Бека, никога не бих могъл да те намразя или да се чувствам хванат в капан от теб заради това бебе. Ти трябва да се чувстваш попаднала в клопка, защото няма да ти позволя да си отидеш. Може да си ужасена от факта, че си бременна с моето дете, но аз съм много доволен от развитието на нещата. Триша ми каза, че трябва да имам търпение, но това, от което се нуждая, е, ти да осъзнаеш, че си моята половинка и ми принадлежиш. Трябва да престанеш с тази борба, защото ме подлудява.
— Аз не съм половинката, която ще те направи щастлив.
Той изръмжа.
— Защо мислиш така?
— Винаги ще те ядосвам. Ти непрекъснато ми ръмжиш и ми се зъбиш, освен това докато правим секс, ти трябваше да се сдържаш, а очевидно не желаеше. Признай си, Брон. Нямаше ли да бъдеш много по-доволен, ако не трябваше да си толкова внимателен? Не би ли се чувствал много по-добре, ако можеше да направиш всички неща, от които знаеш, че ще ме заболи?
Очите му се взряха в нейните.
— Ти не беше девствена. Била си и с друг мъж, Бека. Била си омъжена. Съпругът ти те е докосвал. Моето докосване, също като неговото ли беше?
— Не. — Поклати глава, без да сваля очи от неговите. — Не може изобщо да се сравнява. Съвсем различно е.
Той кимна.
— Тогава трябва да разбереш, че това, което изпитвам с теб, не може да се сравнява с нищо, изживяно до сега. То е много повече. Много по-силно. Най-доброто, Бека. Никога не съм се чувствал така, както се чувствам с теб. Караш ме да усещам толкова много нови неща и грешиш, ако си мислиш, че не ми харесва, когато се докосваме. Ти ме правиш щастлив повече, отколкото някога съм бил. — Обхвана в шепи лицето й и погледът му се плъзна по него. — Ти ме караш да стена, красавице. Не съм го правил с нито една женска, освен с теб. Това, че трябва да се контролирам, за да не те нараня, докато споделяме секс, всъщност ме кара да се чувствам много по-добре, когато в края се освобождавам от контрола, преди да те изпълня със семето си.
— Искам да ти вярвам.
— Няма да те лъжа. След като ни откриха и ни пуснаха от клетката, исках да ударя Трей, защото те прегръщаше. Не ми харесва да те докосват други мъже. Имах желание да те грабна на ръце и да те изнеса от там, да те взема с мен, за да те пазя. Но знаех, че не мога. Ти не харесваш властни мъже. Чух, когато с Трей говорехте за това в твоята кухня. Аз съм доминант, Бека.
Тя изведнъж се разсмя.
— Вярно ли? Шокирана съм!
Новия вид се усмихна.
— Сарказъм. Знам, какво означава това.
На вратата се позвъни и Брон стана.
— Аз ще взема храната.
Той отвори, на прага стоеше Брийз с количка за сервиране. Тя се втренчи в него с мрачно изражение.
— Брон?! Бях дежурна по кухня. Ето храната й.
Бека трепна. Това беше жената, с която той бе имал среща в деня, когато бе пристигнала в Резервата. Брон хвана количката и я дръпна в стаята. Брийз хвърли поглед на Бека от вратата, пое си дълбоко въздух и влезе вътре. Затвори вратата след себе си.
Брон се извърна и от устните му се изтръгна злобно ръмжене. Жената се притисна до дървената повърхност и впери очи в Бека.
— Исках да поговорим. Може ли, заради смелостта ми, да кажеш на Брон да ми позволи да разговарям с теб, преди да е разкъсал гърлото ми? Важно е.
Новия вид заплашително пристъпи към жената, но Бека реагира моментално.