Бека бе забравила да яде. Вниманието й бе фокусирано върху Брон. Той я гледаше мълчаливо и сви рамене.
— Нали ти казах, че нямам намерение да те оставя да си идеш и че исках да дойда да те взема. Но мислех, че ще ти навредя повече, ако ме видиш.
— Вярно е — заяви тихо Брийз. — Дори ми каза, че иска да дойде у вас, да те метне на рамо и да те отведе в дома си. Искаше да се заключи с теб вътре, докато не посади потомството си в теб. — Погледна към корема й. — Желанието му се е изпълнило.
Бека знаеше, че седи със зяпнала уста. Погледът й потърси очите на Брон, но той гледаше свирепо Брийз.
— Мисля, че каза, че ще я направиш щастлива и няма да я разстройваш. — Изръмжа тихо. — Сега ще я накараш да се ужасява от мен.
Брийз поклати глава.
— Не. Така тя ще знае, че имаш чувства към нея. И че те са достатъчни, та да искаш да направиш всичко, за да я задържиш при себе си. Ти копнееше да сложиш бебе в корема й и така да я принудиш да стане твоя половинка само за да можеш да я пазиш. Не мисля, че това ще я изплаши, след като вече се е случило. Сега ще знае, че си я искал, преди да разбереш за детето. — Брийз се усмихна на Бека. — Той каза, че му се ще да опитва отново и отново, докато не постави семето си в теб, така че да не можеш никога да го оставиш, защото се страхува от човешките разводи и не може да си представи някога да те загуби.
Смаяна, Бека погледна към Брон. Беше изпълнена с надежда, че Брийз казва истината. Това променяше всичко, значи той действително я е искал, преди да разбере за бременността й.
Лицето му беше намръщено.
— Не се страхувай от мен.
— Решихме, че след осем или девет бебета Брончета ще бъдеш твърде уморена, дори да помислиш да си идеш. Достатъчен ли е този брой, за да те изтощят дотолкова, че да не можеш да го напуснеш? — Брийз се усмихна.
Изведнъж Бека се разсмя, погледът й се съсредоточи върху Брон. Обърканото му изражение я развесели още повече. Тя обгърна с ръце корема си и се разтресе от смях.
— Бека? — Той загрижено я докосна по ръката.
Тя успя да се успокои и избърса сълзите си.
— Искал си да ти родя твоя собствена малка армия от мини Брончета, за да ме задържиш при себе си, така ли?
— Беше просто една мисъл. — Червенина плъзна по бузите му.
Бека се усмихна и се обърна към другата жена.
— Благодаря, че ми каза всичко това, Брийз. Ти наистина направи нещата много по-ясни и аз го оценявам.
Брийз се усмихна и се изправи.
— Добре. Сега ще ви оставя насаме, за да можете да си поговорите.
Брон въздъхна, щом тя напусна апартамента. Бека се обърна с лице към него и забеляза предпазливия му поглед.
— Страхуваш ли се от мен сега?
Бека не се поколеба да седне в скута му. Прехвърли крак и намести задника си върху бедрата му. Видя изненадата в очите му, когато го възседна и обви ръце около врата му. Озадаченото му изражение бе възхитително.
— Не. Не се страхувам от теб. Вярвам, че наистина ме искаш и то не само заради детето. — Засмя се. — И макар да звучи странно, мисля, че твоя план за осем или девет деца е доста романтичен и сладък.
— Никога няма да мога да разбера човешките жени, но със сигурност ще се постарая да разбера теб, красавице.
— Ти наистина си искал да дойдеш да ме вземеш и да ме отведеш със себе си в дома ти, така ли?
Ръцете му стиснаха бедрата й, пръстите му погалиха плътта й.
— Казаха ми, че нямам право да го направя и че после ти ще ме намразиш още повече.
Бека се наведе напред.
— Отвори си устата.
Той го изпълни без колебание. Бека впи устни в неговите, езиците им се срещнаха. След няколко минути двамата се озоваха в спалнята. Брон я съблече и нежно я положи на матрака.
— Обичам да гледам как се събличаш. — Усмихната, тя го наблюдаваше докато сваля дрехите си в края на леглото.
— Обичам да те гледам гола.
Бека погали корема си.
— Имам стрии.
Погледът му проследи ръката й.
— Мисля, че те са красиви и са причинени от детето ми, което расте вътре в теб.
Най-накрая свали дънките си.
— Оставам да живея при теб и никога няма да те напусна. — Взря се очите й. — Нуждая се от теб, Бека. Искам да бъда там, където си ти и няма никога да си отида. Ние си принадлежим.
— Аз и не бих те молила да си идеш.