Выбрать главу

Брон се усмихна.

— Ще бъдеш ли моя половинка?

— Това е завинаги, нали така? Подобно на брака?

— Не. Не е като брака. Тук не съществува развод и никой не може да напусне другия. Ще си принадлежим взаимно завинаги. Никога няма да те оставя и ще направя всичко, за да те уверя, че е така.

Бека се взря в невероятните му очи.

— Ще бъда твоя половинка.

Усмихна й се.

— Отвори си бедрата за мен, Бека.

Тя разтвори крака широко и също му се усмихна. Брон се качи на леглото, от гърлото му излезе тихо мъркане. Големите му длани погалиха кожата й, докато надвесваше тяло над нейното. Покри с леки целувки корема и бедрата, приближавайки все по-близо до кадифената й мекота.

Бека затвори очи.

— Боже, чувствам се невероятно!

Брон се засмя.

— Обичам вкуса ти и звуците, които издаваш. Обичам те, Бека.

Главата й рязко се вдигна и тя се вторачи в него, сърцето й препусна лудо заради една напълно нова причина.

— Обичаш ме?

Той я гледаше в очите, когато намери клитора й с език.

— Ммм. Да, красавице. Обичам всичко в теб.

Тя му повярва.

— И аз те обичам.

Той въздъхна и почти безмилостно я нападна с топлата си уста, смучейки и лижейки влажната й сърцевина. Пръстът му се плъзна вътре в тялото й, намери точното местенце, което я накара да полудее от наслада, и бързо я доведе до оргазъм. Задъхана отвори очи, когато Брон я притисна към матрака. Бедрата й се увиха около кръста му, дебелият му член бавно проникна в нея, докато я изпълни цялата.

— Ти си моята половинка, Бека — изръмжа грубо той. — Аз съм твой. Кажи го, красавице.

Когато погледна в изпълнените му със страст екзотични котешки очи, тя усети за първи път истинско щастие и завинаги.

— Аз съм твоята половинка — потвърди. — Ти си мой.

Той наведе устни на един дъх разстояние над нейните и тихо изръмжа.

— Обичам те. Никога не се съмнявай в това. Ти си всичко за мен. Искам те и се нуждая от теб.

Тогава тласна силно и се заби дълбоко в тялото й, докато устата му поглъщаше нейната в страстна целувка, а езикът му повтаряше онова, което вършеше пенисът му.

Заляха я усещания — прекрасен, див екстаз. Това беше повече от горещ секс — сега половинката й правеше любов с нея, и го доказваше с всеки мощен тласък на хълбоците и извиване на езика си. Тялото й се напрегна, тя отскубна уста от неговата и извика името му, докато свършваше. Брон я последва, ревящ нейното.

Държаха се здраво един друг, диханията им се смесваха. Бека се усмихна.

— Аз съм твоята половинка.

— Да — прошепна той, целувайки шията й. — Ние си принадлежим и ще бъдем щастливи.

Глава 20

Седнал зад бюрото си, Джъстис Норт, лидерът на НСО, наблюдаваше Тим Оберто. Притеснен, Тим също се взираше в него. Джъстис изпитваше страх, налагаше се да каже на човека новината, а нямаше представа как ще реагира. Джеси, неговата половинка, влезе в офиса. Новия вид се намръщи, изненадан от появата й. Тя го погледна в очите, сви рамене и му намигна.

— Тим беше мой шеф. Познавам го много по-добре от теб и мисля, че аз съм тази, която ще се справи с положението.

Джъстис се поколеба. Част от него изпита облекчение, но другата продължи да се притеснява, че мъжът ще изгуби самообладание. Той забеляза непоколебимото изражение, изписано върху красивото лице на половинката си и кимна в знак на съгласие. Нямаше как да й откаже, защото после щеше да го обвинява, че не й вярва. А той й се доверяваше, с целия си живот.

Джеси облиза устни и сведе поглед към устата на съпруга си. Мълчаливо му обеща, че по-късно ще му покаже колко високо цени доверието му. Успокоен, Джъстис се облегна назад в стола си. Неговата половинка беше в състояние да се справи с ръководителя на човешката работната група и трудната ситуация. Тя беше жестока.

— Здравей, Тим! Как си? — Младата жена седна на ръба на бюрото.

— Джеси! — Тим се усмихна и тялото му се отпусна. — Какво правиш тук? Искам да кажа, знам, че сега работиш за НСО и имаш връзка с Джъстис, но защо присъстваш на тази среща?

— Аз пожелах така. Джъстис и аз се оженихме.

Тим ахна изумен. Погледна единия, после другия и отново се усмихна.

— Е, дяволите да ме вземат! Поздравления!

Джеси се засмя.

— Благодаря! — Обърна се към съпруга си. — Никога не съм била по-щастлива.