— Искам да видя дъщеря си и Брон.
Джеси впери в него поглед, изучавайки лицето му.
— Ядосан ли си на Брон? Ще се опиташ ли да му навредиш, Тим? Ребека ще те намрази завинаги, ако го направиш. Тя се съгласи да бъде негова половинка, което означава много повече от брак при Новите видове. Това е обет да бъдат изключително само един с друг, докато някой от двамата умре. И е много по-сериозен ангажимент, с много повече отговорности, отколкото нашия брак.
— Просто искам да ги видя — заяви тихо Тим. — Искам да се уверя, че тя е щастлива и че той наистина се грижи за нея.
Джъстис посегна към телефона си.
— Ще се обадя да подготвят хеликоптера за полет до Резервата. Всички заедно ще отидем да ги видим.
— Имам една молба, когато пристигнем там — настоя възрастният мъж, гледайки към Джъстис. — Дъщеря ми беше омъжена преди за един боклук. Той винаги беше много добър в преструвките, но мен не успя да ме заблуди. Имам една идея и бих искал разрешението ти да я осъществя. Ако си съгласен, това напълно ще ме успокои.
Джъстис се поколеба.
— Какво искаш?
Бека беше нервна.
— Ами, ако се опита да те убие?
Брон се засмя.
— Сигурен съм, че Джъстис му е взел оръжието, а физически не може да ме надвие.
— Не го наранявай. Той ми е баща.
— Не бих го направил. — Тъмносините му очи блеснаха развеселено. — Всичко ще е наред, Бека. Той ще види, че сме щастливи заедно и ще се успокои.
— Надявам се да си прав.
Брон пристъпи до нея, привлече я в прегръдките си и взе лицето й в шепи.
— Баща ти ще види колко много те обичам, красавице. Също така ще види колко много ти ме обичаш и че искаме това бебе. — Ръката му остави лицето й и погали закръгления й корем. — Когато се роди синът ни, той ще го обича също като нас.
Бека кимна.
— И аз те обичам и съм сигурна, че си прав. Просто съм притеснена. Познавам баща си и той е такъв маниак на тема контрол и е твърде покровителствено настроен. Като реши нещо, никой не е в състояние да го разубеди.
— Тогава, Тим ще трябва да реши, че ние ще бъдем щастливи заедно и че се радва за нас.
Тя се усмихна сърцато.
— От устата ти звучи толкова лесно. Сега се чувствам малко по-добре.
— Всичко ще бъде наред. Жадна ли си?
Младата жена поклати глава и се усмихна.
— Добре съм. Тревожиш се прекалено много за мен.
Брон се усмихна.
— Няма такова нещо като прекалено много, когато си загрижен за някого. Целуни ме.
Бека се изправи на пръсти и обви ръце около шията му. Когато устните им се сляха, Новия вид измърка и придърпа половинката си по-близо. Ръцете му сграбчиха задника й и го стиснаха. Бека прекъсна целувката и се разсмя, отпускайки се обратно на пети.
— Ние сме на публично място. Баща ми може всеки момент да се появи. Дръж ръцете си на по-подходящо място, Брон.
— Това беше едно подходящо място. — Очите му заблестяха развеселено.
— Да, така е, но по-късно. Аз съм малко гладна.
Брон внимателно я заведе до стола на съседната маса — чакаха Тим Оберто в кафенето на хотела.
— Седни. Какво искаш за ядене?
— Не знам.
— Седни, аз ей сега ще се върна.
Бека проследи с поглед мъжа си как отиде до бюфета. Докато пълнеше една чиния, той непрекъснато поглеждаше към нея. Половинката й обичаше да я гледа — докато спи, в банята, дори когато се любеха. Младата жена се усмихна. Особено, когато се любеха. Брон се върна няколко минути по-късно. Очите й се разшириха, когато той постави чинията на масата.
— Това е много храна. Не мога да я изям всичката, Брон.
Той взе една вилица и огледа съдържанието на чинията, преди да набоде една скарида. Поднесе я към устата на съпругата си.
— Взех ти по малко от всичко, което имаше. Може да опиташ по хапка от всяко нещо и да видим кое ще ти е най-вкусно.
Бека отваряше уста, той й подаваше хапки. Тя дъвчеше и се усмихваше, докато се взираха един в друг. Брон направи пауза, за да й даде време да вдигне сламката към устните си и да отпие мляко, после продължи да я храни.