— Знаеш, че мога да правя това и сама, нали?
— Знам. Но на мен ми харесва да те храня, красавице.
— Мразя да ям сама. — Тя погледна към чинията и взе едно кюфте от раци. — Отвори!
Той отвори уста. Когато Бека поднесе хапката, Брон изведнъж се приведе напред и заедно с парчето кюфте лапна и пръстите й. Засмука ги в устата си, преди да погълне рачешкото месо.
— Ммм. Много вкусно.
Тим се облегна на стола.
— Видях достатъчно. — Той погледна към Джъстис и Джеси. — Дъщеря ми е щастлива, а Брон се отнася чудесно с нея, мога да видя колко много я обича.
Джъстис кимна.
— Аз няма да им кажа, че ги подслушваше от съседните маси и инсталира камери, за да можеш да ги наблюдаваш от стаята и да слушаш какво си говорят помежду си. Това ще напомни на Брон за нашия плен в съоръженията за изпитване.
— Благодаря, че ми позволи да го направя. Просто исках да ги видя заедно, без да знаят, че ги наблюдавам. Ето така можеш да научиш истината за хората понякога. Нищо не е по-правдиво от това да ги видиш как действат, когато са свалили гарда.
— Разбирам — отвърна Джъстис. — Затова се съгласих да го направиш.
Джеси изведнъж се разсмя.
— Трябва да отидем там по-скоро, иначе ще си тръгнат. Ребека използва пръста си, за да обере храната по устните му и го облиза.
Джъстис се изправи.
— Да вървим.
Тим се намръщи.
Джеси му намигна.
— Младоженци. Оставихме ги твърде дълго сами и може да се получи неловко за всички нас. Кафенето е празно и те го знаят.
Възрастният мъж изведнъж се разсмя.
— Хайде, да вървим, преди да видя повече, отколкото искам. Аз похарчих цяло състояние за рум сървис, когато се ожених за майката на Ребека, защото имах три седмици отпуск. Затворихме се в стаята и не й позволих да се облече през цялото време.
Бека чу стъпки и се обърна. Баща й влезе в кафенето заедно с Джъстис и Джеси Норт. Брон бързо скочи от мястото си и тялото му се напрегна. Застана пред половинката си, за да я защити. Бека знаеше, че баща й няма да пропусне реакцията на Новия вид, бавно се изправи на крака и застана до съпруга си.
— Господин Оберто — започна спокойно Брон, — много ми е приятно да ви видя отново.
С мрачно изражение Тим спря на метър от Новия вид.
— Бях информиран за всичко.
Брон настръхна.
— Знам.
— Татко… — Бека опита да привлече вниманието му.
Възрастният мъж я пренебрегна, продължавайки да се взира в половинката й.
— Не те харесах от момента, в който те срещнах, и ще ти кажа защо. Ти погледна към дъщеря ми, тя погледна към теб и аз видях искрата на привличане между вас. И се притесних, че моето бебче ще пострада. Тя е всичко, което имам.
Брон кимна.
— Разбирам.
— Също така знам колко ви е трудно на всички вас, как се защитавате един друг и колко сте свързани помежду си. Безпокоях се, че ако се събереш с момичето ми, тя винаги ще бъде аутсайдер.
— Бека е една от нас. — Гласът му стана дълбок. — Тя не е аутсайдер. Сега моят народ е нейното семейство. Тя не е всичко, което имаш, господин Оберто. Вече не. Сега имаш внук, който е на път да се роди и Новите видове също са ваше семейство.
Внезапно очите на Тим се напълниха със сълзи.
— Така погледнато ми харесва повече, отколкото да си мисля, че съм загубил единственото си дете. И ми викай татко или Тим. По твой избор. Имам само едно изискване, след като ще имате дете с моята дъщеря.
Новия вид го изучава няколко секунди.
— Какво е то?
— Искам да се ожениш за нея законно. Аз съм със старомодни разбирания и бих искал това да стане преди да се роди бебето.
Брон се отпусна.
— Ние вече имаме разрешителни.
Бека бързо вдигна поглед към съпруга си.
— Имаме?
Той се обърна и й се усмихна.
— Ти каза, че си съгласна да бъдеш моя половинка. Какво е вашият брак в сравнение с това? Можеш да разтрогнеш брака, но оставаш завинаги с мен като половинка, Бека. Искам да ти дам всичко.
Младата жена се облегна на гърдите му.
— Добре казано. — Погледна баща си. — Как се справяш, татко? Имам предвид с всичко това.
Той срещна погледа й, преди да огледа корема й.