— Ти си пияна и не мислиш логично. Никога не бих участвал в общ секс с теб.
— По дяволите, жалко — промърмори тя и обърна глава, като притисна буза до гърдите му. После стисна бицепсите му. — Покажи ми това, което имаш, секси.
Брон пренебрегна бързия ритъм на рока и я намести в ръцете си, за да е сигурен, че тя няма да падне, ако изгуби съзнание. Започна да движи тялото си толкова, колкото да я накара да се залюлее.
— Миришеш много хубаво. — Пръстите й докоснаха кожата му. — И си толкова огромен.
— Благодаря. Аз не съм заплаха за теб.
Тя се сгуши по-близо и той погледна надолу, забеляза, че очите й са затворени, докато танцуваха.
— Не ме е страх от теб.
Тя прокара нокти по външната страна на ръцете му и Брон потисна ръмженето, когато членът му се напрегна още повече от леката ласка. Наистина бе лоша идея да споделят една къща, особено с жена, която пиеше алкохол и си признаваше, че лъже.
— Имаш ли си приятелка, Брон?
— Не.
— Някой изпуска много. Ти си съкровище, щом искаш да танцуваш с мен.
— Това е още една дума, с която никога не съм чувал някой да ме нарича. — Той се усмихна. — Много си забавна, когато пиеш, Бека.
— Благодаря. — Пусна ръцете му и се протегна, за да го прегърне през раменете. — Обидих ли те, когато попитах дали имаш опашка и можеш ли да различаваш цветове? Не исках да го правя. Просто ми се изплъзна от устата. Тези въпроси табу ли са?
— Съвсем не. Ти проявяваш любопитство към мен, а аз — към хората.
Тя вдигна глава и отвори очи. Спря да се движи срещу него и той замря, докато я гледаше в очите.
— Ти с лъв или пантера си смесен?
— Не знам. Досието ми не е било възстановено.
— Може ли да докосна косата ти? Исках да те попитам по-рано, толкова е дълга и красива. Жалко е да я прибираш на опашка.
Молбата й го изненада.
— Така не ми пречи. Хайде, пипни я! Тя расте много бързо. Скоро трябва да я подстрижа.
Младата жена се облегна на него, а той преметна опашката си през рамо и я пусна върху гърдите си. Бека докосна дългата му коса и се усмихна.
— Моля те, недей. Тя е като коприна, би било престъпление, ако я отрежеш.
Изведнъж го завладя желание да я попита може ли да я докосне отново, но този път под тениската, за да почувства меката й кожа, но успя да му устои. Знаеше, че би било неуместно. Затова си замълча.
— Трябва да си лягам. — Бека пусна косата и плъзна ръце по гърдите му. — Да. Трябва.
— Ще те придружа до вратата на стаята ти, за да съм сигурен, че няма да паднеш. Държиш се малко нестабилно на краката си.
— Добре. Благодаря.
Тя отстъпи назад и той пусна ханша й. Младата жена се олюля леко, но се обърна без ничия помощ и тръгна към стълбите. Новия вид я последва по петите и се притесни, когато започна да ги изкачва. Въпреки всичко, Бека не падна и успя да стигне до стаята си. После спря, погледна го през рамо и се взря в очите му.
— Лека нощ, Брон. Сладки сънища.
Той кимна, не искаше да й признае, че когато сънуваше, сънищата му са изпълнени с неприятни спомени от неговото минало в плен. Не искаше да й казва за кошмарите, които понякога го будеха посред нощ. Как ставаше облян в студена пот, убеден, че свободата е била само блян.
Бека затвори вратата, но той изчака, за да чуе как тя се движи из стаята, в случай че припадне. Лекият шум от дрехите, когато започна да се съблича достигна до острия му слух и Брон затвори очи, опитвайки се да мисли за нещо друго. Беше повече от любопитен как изглежда Бека гола. Леглото пое тежестта й, но той остана до вратата, докато дишането й се успокои, за да бъде сигурен, че е заспала.
После изпусна дълбока въздишка, отвори очи и се върна, за да спре музиката и да се увери, че долният етаж е обезопасен. Почувства се не на място в дома на тази жена, далеч от народа си, и в един свят пълен с хора.
Глава 3
Бека се събуди внезапно и се почувства дезориентирана. Трябваше й малко време докато осъзнае къде се намира. Намръщи се, когато си спомни голяма част от пиянския разговор с госта си и си обеща, че първото, което ще направи на сутринта, е да се извини на Брон. Погледна към часовника на нощното шкафче и установи, че е почти три сутринта. Шумът, който я беше събудил, се чу отново.
Тя сбърчи вежди и се заслуша в непрестанното лаене на Бумър, любимото куче на съседите. Не беше характерно за малкото кутре да вдига шум, особено посред нощ. Отметна завивката и стана от леглото. Прекоси стаята и повдигна леко завесата, за да погледне над оградата, която разделяше двора й от съседния.