От спалнята си на втория етаж можеше да види дома на Мел и Тина и се смръщи при гледката, която се откри пред сънения й поглед. Къщата бе ярко осветена — лампите светеха във всяка стая, което не беше нормално за никой от двамата. Съседите й бяха на прага на четиридесетте, всеки ден работеха от девет до пет и обикновено у тях светеха само по няколко крушки. Изглеждаше доста съмнително да са организирали голямо парти в средата на седмицата.
Бумър започна да лае неистово, после изквича, след което настъпи зловеща тишина. Сърцето на Бека се сви, тя се обърна, втурна се към гардероба и го отвори. Пръстите й опипаха горния рафт, намериха шнура и дръпнаха копринената торбичка. Младата жена бързо се върна обратно към прозореца с любимия бинокъл за опера на Брадли и го вдигна пред очите си, докато отместваше завесата с лакът. Една бърза настройка и къщата на съседите дойде на фокус.
Първоначално не забеляза нищо необичайно. Мел и Тина нямаха завеси или щори в задната част на жилището си. Къщите бяха твърде отдалечени една от друга, за да се притеснява някой за подобни неща. Всички дворове бяха огромни, така че хората, живеещи в квартала, имаха уединение, освен ако някой не ги наблюдаваше с бинокъл.
Холът беше празен. Премести бинокъла, докато кухнята дойде на фокус — все още не се виждаше никакво движение. После го насочи към хола, където Тина седеше на един стол. Беше трудно да се пропусне платиненорусата коса на жената, както и трескавото поклащане на главата й. Нещо сребристо проблесна върху челюстта й.
— Какво, по дяволите? — запита се Бека, объркана от това, което видя върху лицето на другата жена, но изведнъж разбра. — О, Боже мой! — Някой беше залепил устата на съседката й с тиксо. Трябваше да се обади на 911. Обираха ги!
Преди да понечи да се обърне, за да грабне телефона, видя как една огромна фигура, облечена в черно, влезе в стаята при Тина. Въпреки че беше с гръб към нея, по телосложението разбра, че това е мъж. Ръката му се вдигна. Тих пукот достигна до ушите й в момента, в който Тина падна назад в стола.
— О, мамка му! — процеди през зъби Бека. Лицето на съседката й го нямаше. Кървища и безформена маса с платиненоруса коса бе всичко, което остана от него. Крадецът беше убил съседката й, застрелвайки я в лицето.
Бека бързо се завъртя, хвърли бинокъла настрани и изтича към нощното шкафче. Кракът й се удари в леглото и тя едва не падна в тъмнината, но успя да стигне до телефона. Щом вдигна слушалката, вместо сигнала „свободно“, чу само тишина. Боеше се да включи лампата, не искаше да рискува да предупреди крадеца, ако случайно погледнеше към задния двор, щом светнеше осветлението. Почука по вилката няколко пъти. Проклетото нещо беше мъртво!
Не се паникьосвай, а мисли! Мобилният ми! Беше оставила чантата си на долния етаж, някъде близо до входната врата. Отвори леко чекмеджето, пръстите й потърсиха и напипаха студения метал и тя грабна пистолета. Усети тежестта в ръката си, да бъде проклета, ако оставеше онзи задник да убие и Мел също. Не знаеше дали още е жива, а на ченгетата им трябваха няколко минути докато пристигнат.
Препъвайки се, Бека тръгна да излиза от спалнята, удари се в стената до вратата, напипа дървената повърхност и рязко я отвори. Пренебрегна ключа за осветлението в коридора, знаеше, че крадецът може да види светлината, ако погледнеше през прозорците без завеси към нейния двор. Ридание се откъсна от гърлото й.
Опита се да запази самообладание, докато минаваше през тъмния коридор, но забрави за масичката и се удари в нея. Тихо изруга и се хвана за коляното. Закуцука и стисна здраво оръжието, за да не го изпусне.
Някакво движение я накара да ахне, когато черна фигура застана пред нея. Младата жена отвори уста да изкрещи, но си спомни, че Брон беше в дома й. Тъмната сянка стоеше пред стаята му. Обзе я облекчение, докато се приближаваше куцайки към него.
— Току-що видях как убиха съседката ми — прошепна тя. — Не включвай осветлението. Нападателят може да забележи и да избяга. Ще се обадя на полицията.
— Сигурна ли си?
— Той я застреля в лицето. — Бека си пое въздух и усети горещи сълзи да се стичат по бузите й. — Не чу ли звука от… — Задави се от ридание. — Тя е мъртва. Лицето й беше каша и имаше много кръв. Мобилният ми е долу в чантата. Телефонната линия в спалнята ми е прекъсната. Не искам онзи мъж да се измъкне. — Заобиколи го и се запъти към стълбите.