Внезапно две ръце я стиснаха за раменете.
— Телефонната линия е прекъсната?
— Да.
Новия вид изръмжа.
— Пусни ме. Трябва да се добера до мобилния и бъди внимателен, държа оръжие. Онзи задник няма да се измъкне. Ако се наложи, ще стрелям по шибаняка, за да го задържа, докато ченгета го арестуват.
— Колко души видя?
— Един. Пусни ме. Трябва да се обадя в полицията и да отида у съседите, преди онзи да избяга.
— Не те ли безпокои факта, че телефонът е прекъснат и съседката ти е убита? — Гласът му бе тих. — Стой тук! Имам мобилен в стаята си. Не мърдай!
Младата жена се облегна на стената, осъзнавайки, че емоциите й бяха объркани от съня и шока, и вероятно не беше блестяща идея да прескочи през оградата и да се изправи с пистолет пред крадеца. Докато онзи не знаеше, че някой го е забелязал, щеше да се бави с обирането на къщата, а тя още не беше видяла Мел. Съседката й или беше при Тина, или вече бе мъртва.
— Добре.
Ръцете му я пуснаха и той влезе в стаята. Стиснала пистолета, Бека остана на място, опитвайки да се стегне. Избърса сълзите си и се успокои достатъчно, за да осъзнае, че все още е малко пияна и Брон беше прав. Най-важно бе да се обадят на полицията. Тихият глас на Вида успокои опънатите й нерви, когато се приближи до нея. Тъмната му фигура се спря на сантиметри.
— Изпрати полиция и помощ! — нареди на някой той, след което слабата светлина на дисплея угасна, щом прекрати връзката. — Свързах се с моите хора, скоро ще ни изпратят помощ.
— Дай ми телефона си. Трябва да позвъня на 911.
— В момента се обаждат. Ще ни изпратят и подкрепление.
— Не се нуждаем от подкрепление. Дай ми мобилния си. Полицията трябва да отиде в къщата на Тина. Мел е там, може би е още жива. Дай ми телефона си. Няма да допусна да му се размине на онзи. Те трябва да го хванат, а аз съм все още малко замаяна. Искам да отида там и да изпратя копелето в ада, както направи с Тина, но най-вероятно ще отида в затвора за убийството му, защото съм пила. Не мога да повярвам, че това се слу…
— Замълчи! — тихо изръмжа Брон.
— Знам, че…
Едната му ръка запуши устата й и той я завъртя, като придърпа тялото й плътно към себе си. Другата му ръка обгърна кръста й и дъхът му погали ухото й. Дългата му коса гъделичкаше рамото й.
— Има някой на долния етаж — прошепна Новия вид.
Обхвана я ужас… но може да беше баща й. Вероятно бе чул лая на Бумър или пукота от стрелбата на пистолета. Бумър никога не вдигаше шум през нощта, а изстрелът бе прозвучал доста слабо, но баща й беше експерт по оръжията. Той знаеше как звучат всички те при изстрел и щеше да го идентифицира незабавно.
Щеше да дойде първо да я провери, въоръжен, тъй като спеше с оръжие в чекмеджето на нощното си шкафче. По дяволите, той бе сложил пистолета в чекмеджето й, в случай че някой проникнеше в къщата й. Беше винаги зареден, с пуснат предпазител, готов за стрелба. Искаше да каже на Брон, че може би е баща й, но ръката му върху устата й пречеше.
Младата жена подскочи, когато от първия етаж се разнесе шум, един такъв странен, който никога преди не беше чувала и нямаше представа какво може да го е предизвикал. Беше един вид тих моторен шум, след което се чу слабичък звук, и това не беше на добро. Баща й може би се качваше нагоре по стълбите, за да я търси. Сигурно се бе поболял от тревога и сега идеше като разярен бик да я защити.
Сърцето й забърза ритъма си, когато осъзна, че там долу човекът, който издаваше шумовете не беше баща й. Ръцете на Брон около нея се стегнаха. Пръстите на краката й се отлепиха от пода, когато я повдигна и заотстъпва назад в стая.
— Не издавай нито звук — прошепна й.
Бека стисна силно устни, щом ръката му освободи устата й. Той затвори много тихо вратата на спалнята и я заключи. След това се раздвижи, завъртя се бързо, при което на нея й се зави свят, вдигна я още по-високо и краката й докоснаха леглото, докато минаваха покрай него, за да влязат в малката баня.
— Надушвам четирима мъже вътре в къщата ти — говореше тихо, така че само тя да го чуе. — Подуших също и кръв, но мисля, че е от животно. Искам да седнеш на пода в ъгъла и да бъдеш много тиха и кротка. Не издавай никакъв звук. Разбираш ли ме? Кимни, ако е така. Не говори и гледай да не ме застреляш случайно. — Спря за момент, едната му ръка се обви около нейната и той издърпа пистолета от изтръпналите й пръсти. — Аз ще взема това. Ти все още си пияна.