Странни метални неща се забиха във вратата близо до него. Най-малко шест от тях, по няколко сантиметра дълги, пронизаха тънкото дърво. Брон скочи напред, хвърли огромното си тяло върху леглото и отново откри огън. Но успя да възпроизведе само два изстрела или оръжието беше засякло, или патроните бяха свършили.
Бека се задъхваше, твърде шокирана, за да се движи. Очите й се разшириха от ужас, когато трима мъже, облечени в черно, изведнъж се нахвърлиха върху Новия вид. С помощта на краката си, той запрати нагоре единия от тях. Тялото на нападателя се удари толкова силно в тавана, че се разхвърча мазилка, след което то се строполи на ръба на леглото и падна на пода.
Раздвижи се!, изкрещя умът й и някак си тя успя да се помръдне. Крайниците й тежаха, не се подчиняваха на мозъка й, а ушите й пищяха от изстрелите. Беше замаяна, докато се опитваше да се надигне и удари болезнено дланта си в ръба на мивката, пръстите й докоснаха метал. С много усилия успя да се изправи. Обърна глава и погледна към Брон.
Още един от нападателите беше захвърлен през вратата на спалнята в коридора. Брон изви тяло, преметна крака и за миг скочи от леглото, сега то стоеше между него и вратата на стаята. Той отстъпи назад, изръмжа яростно, после изрева. Пръстите му се извиха като на хищник, и той оголи остри зъби. Мъжът, който се удари в тавана седна, после с мъка се изправи на крака.
Бека стисна пистолета, олюля се и с препъване се приближи до вратата на банята, като сложи пръст на спусъка. Брон беше беззащитен без оръжие, хванат в капан между леглото и прозореца, с лице към опасността. Тя знаеше как да използва пистолета и, по дяволите, щеше да го направи. Баща й я бе учил никога да не стреля, освен ако не е готова да убива. А тя беше.
Почти беше стигнала до вратата, когато глупавото копеле, което току-що бе станало от пода, се опита да нападне Брон отново. Тя замръзна, докато гледаше как Вида помете с голямата си ръка човека в черно — удари го в гърлото, а с другата силно го блъсна назад. Мъжът полетя към нея.
Нещо топло и мокро опръска лицето й, когато тялото му рухна на пода между леглото и вратата на банята. При падането главата на нападателя се обърна към нея и нямаше начин тя да не забележи обезобразеното му лице раздрано от ухото до устата. Очите на непознатия бяха широко отворени и уплашени. Той премигна. Кръв се стичаше от грозната рана и се събираше на пода под устата му. От гърлото му излезе хриптящ звук и безжизнените очи на мъжа се приковаха в Бека, след като той пое последния си дъх.
Времето сякаш спря. Беше нереално, твърде шокиращо за нейното съзнание и движенията й замряха, докато кръвта на мъртвия бавно потече по пода, почти докосвайки пръстите на краката й. Това я върна към действителността. Бяха минали само секунди, когато осъзна, че мокротата по лицето й също е кръв.
Нещо метално удари в дървения под в съседната стая и се претърколи. Бека се извъртя и приклекна, опитвайки да се защити от зашеметяващата граната. Беше сигурна, че именно тя е източникът на звука. Брон отново изрева, но тя не можа да чуе нищо от силната експлозия, която разтърси спалнята и сякаш прониза мозъка й. Дори и с гръб към взрива и силно стиснати очи, беше заслепена за втори път от бяла, изгаряща светлина.
Младата жена успя да запази равновесие, осъзна се бързо, и се завъртя, като се изправи. Повдигна пистолета с изтръпналите си ръце към вратата и зяпна при вида на Брон, проснат неподвижно върху част от леглото. Той бе паднал на колене, като горната част на тялото му лежеше върху матрака, а косата му се бе разпиляла върху чаршафа. Новия вид не помръдваше, но тя забеляза лекото повдигане на гърдите му, което бе сигурен признак, че все още диша.
Някой застана на прага на банята, като закри Брон от погледа й, и тя залитна назад. Човекът бе облечен в черно, лицето му бе покрито с маска и очила скриваха очите му. Те бяха кръгли и тъмни, не като приспособленията за нощно виждане, а по-малки. Ръката й трепна, но Бека успя да задържи пистолета насочен към него.
— По-полека! — грубо каза мъжът. Ръцете му бавно се вдигнаха нагоре — право напред и тя видя странното оръжие, което той държеше. Никога преди не бе виждала такова. То беше масивно, с широка цев, по-дълъг вариант на пистолет, с кръгъл цилиндър в основата си. Бека погледна към металните неща, стърчащи от вратата, преди вниманието й рязко да се насочи към покритото му лице. Това чудо беше изстреляло тези неща. Знаеше го, макар и не какво представляват.