— Не мърдай! — Гласът й трепереше. — Ще стрелям!
— По-полека! — повтори непознатият, без да мръдне дори и един мускул. — Нямаш никакъв шанс да оцелееш, ако ме убиеш. Натисни спусъка и хората ми ще те пречукат. Разбираш ли ме?
Обхвана я ужас. Знаеше, че има още от тях, че той не блъфира, но те бяха убили Тина. Щяха да убият и нея. Мъжете не бяха крадци. Истината я прониза бързо и болезнено. Те бяха облечени като хората на баща й, когато отиваха на тайни операции. Беше виждала достатъчно дрехи в прането на баща си, за да познае военните униформи, когато ги види. Какво, по дяволите, става тук?
— Дойдохме за Новия вид — продължи непознатият с нисък и спокоен глас. — Това е всичко. Пусни пистолета, госпожо. Ти не си нашата цел.
— Не можете да го отведете — отвърна тя с малко по-твърд тон. — Не съм глупава и няма да сваля пистолета. Не бих пропуснала. — Бека коригира целта си, за да разбере мъжът, че го е насочила право към центъра на черепа му. — Кажи на хората си да се разкарат или ще се наложи да чистя мозъка ти от стената в продължение на седмици. Вече се обадих на 911. Полицията трябва да е тук всеки момент.
— Мамка му! — изсъска мъжки глас от другата страна на стената, което й подсказа, че още един нападател е на сантиметри от вратата, в близост до задника, който изпълваше рамката на вратата на банята.
— Кажи на твоя човек да се отдръпне. — Пръстът й върху спусъка се затегна. — Изплашена съм, направо ужасена, по дяволите, и мога да те застрелям, ако забележа и най-малкото движение.
— Назад! — заповяда мъжът, който изглежда бе водач на групата. — Тя има Берета, насочена право в главата ми.
— И знам как да я използвам — увери го Бека. Погледна в празното пространство между главата на човека и вратата и видя, че Брон лежи все още неподвижен. Вниманието й се фокусира върху нападателя. — Движи се изключително бавно и пусни оръжието.
Ръката му се разтвори и странното оръжие тупна върху мъртвеца на пода.
— Ченге ли си?
— Не, но няма да пропусна.
— Ти да не си му охрана? — Той прочисти гърло си.
— Не, но ще те убия, за да го защитя. Няма да го отведете. Нареди на хората си да напуснат къщата ми, но без да мърдаш. Ти си моята застраховка, че те няма да предприемат нещо глупаво. Ако го направят — си мъртъв.
— Твоята къща? Той живее с теб?
— Млъкни и направи това, което ти казах. Заповядай на мъжете си да се разкарат.
Непознатият се поколеба.
— Добре. — Пръстите на разтворената му длан направиха вълнообразно движение.
Бека се отпусна леко, беше грешка от нейна страна да си помисли, че със сигнал на ръката той мълчаливо е наредил на хората си да напуснат. Вместо това куршуми надупчиха стените. Тя натисна спуска и се хвърли на пода.
Върху гърба й се стовари тежко тяло. Така я смаза, че дори не можеше да изкрещи от болка, а пистолетът бе изтръгнат от пръстите й. Който и да бе паднал върху нея, се отмести леко, ръката му болезнено се уви около косата й и опъна насила главата й назад. Бека си пое дълбоко въздух, след това изпищя.
В гърба й се заби лакът, от болка гласът й секна и тежестта се вдигна от нея. Младата жена забеляза пистолета си близо до тоалетната, твърде далеч, за да го грабне, преди да бъде брутално изправена от грубата ръка, стиснала косата й в основата на врата. Тя залитна, сграбчи ръката, покрита с ръкавица, и осъзна, че е пропуснала да убие кучия син, докато й говореше.
— Не уцели с няколко сантиметра, но успя да одраскаш бузата ми. — Гласът му звучеше ядосано. — Ще си платиш за това, кучко!
Блъсна я силно. Тя се удари в стената и простена. Обърна се, знаеше, че ще умре, но се помоли поне баща й да е извадил късмет със срещата си. Иначе, досега щеше да е чул от голямата къща експлозиите и стрелбата. Копелетата или го бяха убили, преди да нападнат дома й, или той прекарваше нощта някъде другаде. В противен случай щеше да й се е притекъл на помощ досега.
Тя се втренчи в кучия син, който я бе хванал. Почувства задоволство, когато видя разкъсаната материя на маската му, близо до ухото, и кръвта, процеждаща се от раната, която куршумът бе причинил. Надяваше се да му остане ужасен белег. Тя повдигна брадичка, изгледа го свирепо и сви пръсти в юмрук.
— Майната ти!
Още две фигури, облечени в черно, влязоха в банята. В ръцете си държаха същите странни оръжия и ги насочиха към нея. Единият от тях попита: