— Добре ли си, Ранди?
— Да — отвърна водачът им. — Успях да залегна, но тя одраска бузата ми.
Бека погледна нагоре и осъзна, че те бяха стреляли в стената, разделяща банята от спалнята, твърде високо, за да могат да уцелят там, където тя стоеше. Това я обърка, защото бе сигурна, че те се опитваха да я убият.
— Кои сте вие?
Внезапно Ранди посегна, сграбчи я за гърлото и я дръпна от стената, като стисна косата й отново. Главата й се отметна силно назад, когато я привлече плътно към себе си. Младата жена усети мириса на цигари в дъха, идващ от устата изпод маската му.
— Тя дали е от тях? — Един от мъжете пристъпи към нея.
— Не. Човек е. Сигурен съм. Не е Нов вид. Очите й са нормални.
Друг от нападателите влезе в банята.
— Получихме сигнал. Вторият екип току-що е засякъл полицията. Идват насам. Имаме четири минути.
— Мамка му! — процеди през зъби Ранди и блъсна Бека към стената. Докосна здравото си ухо и го потупа.
— Тук алфа куче. Имаме жена в банята на мъжкия. Очевидно тя го чука, защото призна, че това е нейната къща и двамата бяха заключени в стаята му. — Замълча за няколко секунди. — Жива е. Проверих, не е една от тях — човек е. — Отново пауза. — Разбрах. Ще я взема заедно с него. — Потупа ухото си и прекрати връзката.
Сграбчи отново Бека за косата, дръпна я рязко, и стисна гърба на тениската й, когато завъртя тялото й.
— Това е щастливият ти ден. Ще живееш. Мърдай. Ако се опиташ да направиш нещо, ще те нараня лошо. Заповядано ми е да те закарам жива, но никой не ми каза, че не мога да те накарам да страдаш.
Той я спря пред вратата на банята. Мъртвецът бе на сантиметри от босите й крака. Усети мокра топлина на пода като топъл сироп. Не погледна надолу, за да се увери, че стои в кръвта. Нямаше нужда да види, за да знае. Пристъп на гадене тръгна към гърлото й и тя се задави.
Ръката върху тениската й затегна захвата си и я разтърси.
— Ако повърнеш, ще ти счупя проклетата челюст.
Бека отчаяно се мъчеше да потисне гаденето. Тя гледаше безпомощно как двама мъже вдигнаха Брон от леглото, грабнаха го под мишниците и го повлякоха към вратата.
Кои са тези задници? Беше ужасена. Всяка една правоохранителна организация би се идентифицирала преди да нападне. Значи не бяха от тях. Може би са наемници? Младата жена се разтрепери при тази мисъл. Баща й й бе казал, че разликата между тях и войникът е в това, че войникът убива само когато е издадена заповед.
Още трима облечени в черно мъже, с покрити лица и коси, влязоха в стаята. Единият от тях извади странното на вид оръжие, прицели се в крака на Брон и стреля. Стреличката се заби в бедрото му, но той не трепна, все още беше в безсъзнание.
— Това е вторият път — въздъхна стрелецът. — Трябва да ги броим. Не искам да го убием. След петнадесет минути ще му бием още една доза.
— Майната му! — изруга друг тихо. — Дозата е ужасно голяма. Няма ли да го умъртви?
— Те имат висока поносимост към медикаментите заради всичките години на тестване и имат бърз метаболизъм. Не искаш копелето да се събуди, преди да сме го тикнали в клетката. Това ще бъде последната грешка, която ще направим в живота си.
— Не беше толкова трудно да го пипнем — изкиска се Ранди. — Беше по-лесно, отколкото си мислех.
Мъжът, който бе изстрелял упойващата стреличка в Брон, поклати глава.
— Заради жената. Той не можеше да избяга, трябваше да се бие. Ако не беше тя, нямаше да можем да го хванем. Щеше да се измъкне през прозореца и да бъде на километри от тук, още преди да стигнем до стаята му. Беше заключил вратата и ни чакаше да атакуваме, за да я защити. Чул ни е, че идваме.
Бека се почувства ужасно. Брон нямаше да бъде заловен, ако беше останала през нощта в къщата на баща си. По дяволите!
— Да се махаме. Полицията скоро ще бъде тук. — Ранди я бутна по гърба. — Мърдай!
Стрелецът прибра масивния пистолет в кобура на бедрото си, пристъпи напред и хвана краката на Брон. Тримата го изнесоха от стаята, а Бека бе принудена да върви след тях. Ранди я държеше здраво, нямаше смисъл да се бори. Мъжете бяха твърде много, за да спечели. Очевидно бяха добре обучени и въпреки че баща й я принуди да изкара курс по бойни изкуства, тя беше реалистка.
Излязоха от задната част на къщата, където касата на плъзгащата вратата бе изтръгната от стената.
Занесоха Брон до оградата, разделяща двора й с този на Тина и Мел. Единият от тях пусна краката на Новия вид, изкачи се на зида, а другите двама вдигнаха отпуснатото му тяло. Далечният вой на сирени принуди Бека да се бори с желанието си да нападне Ранди. Можеше да го изненада и да избяга в тъмнината. Те нямаше да имат достатъчно време да я намерят, преди ченгетата да пристигнат, но можеше просто да я застрелят в гръб. Да я убият.