Бяха заловили Брон, защото беше отказал да я изостави и да избяга. Бека стисна зъби, когато задникът я бутна към стената. Тримата, които носеха Новия вид вече бяха преминали отсреща, извън полезрението й. Тя вдигна ръце, за да се хване за горната част на стената. Нямаше да остави Брон. Той беше упоен и безпомощен, а тя би могла да намери възможност да го спаси.
Никога не оставяй човек зад себе си. Това бе един от любимите девизи на баща й. Мамка му!
Нямаше намерение да изоставя Брон.
Глава 4
Бека все още таеше надежда, че полицията ще пристигне и ще ги спаси, докато не я тикнаха в черен микробус, паркиран на алеята пред къщата на Мел и Тина. Забеляза, че от едната страна на автомобила е залепен бял стикер с логото на фирма за домашна охрана. Нападателите бяха хитри, така ченгетата нямаше да ги спрат, смятайки, че са реагирали на включена аларма. Надеждата, която я крепеше досега, напълно изчезна.
Ранди я бутна в задната част на добре осветената вътрешност на буса, право в една голяма клетка. Бека се приземи върху нещо топло. Брон беше проснат под нея, неподвижен, със затворени очи. Силен звук зад гърба й я накара да подскочи — вратата на клетката хлопна и те се оказаха заключени вътре.
Младата жена наблюдаваше как мъжете се скупчват в предната половина на товарното отделение. Вратите отпред се отвориха и още двама се качиха на мястото на водача и на пътника до него. Общо седем човека. Лицето на шофьора не беше покрито и Бека беше абсолютно сигурна, че това е негодникът, който застреля Тина. Той се обърна и погледна назад.
— Да тръгваме, хора! — Засмя се. — Това бяха лесно спечелени пари. — Запали двигателя и подкара автомобила, отвеждайки Бека в неизвестното.
Из вътрешността на буса се разнесе смях, след като един от непознатите дръпна преградата, която ги отделяше от кабината, за да може осветлението да остане включено, без никой да ги забележи.
— Е, не и за Смити.
Още смях.
— И без това беше задник.
— Може би трябваше да вземем тялото му с нас.
— Не. Това ще обърка ченгетата. Той има досие — арести за обири.
Бека не можеше да познае кой говори, понеже лицата на всички бяха покрити с маски. Премести се леко, за да не тежи на Брон. Клетката беше голяма, предназначена за огромно животно, но не достатъчна, за да предотврати притискането й в тялото му. Седна на пода и се облегна върху гърдите на Новия вид. Огледа с безпокойство лицето му и притисна два пръста отстрани на шията му, за да усети слабия, но постоянен пулс.
— Вижте! Това трябва да е любов. Тя го докосва.
Друг се изхили.
— Не бих имал нищо против да докосва мен.
— Нито пък аз.
Младата жена не им обърна никакво внимание, отметна косата на Брон, паднала върху челото, и откри драскотина над едната му вежда. Раната не беше дълбока и не кървеше много. Попипа главата му за още наранявания. Усети колко копринено меки са кичурите, докато прокарваше пръсти през тях, но не намери никакви признаци за други травми.
— Мислите ли, че тя ще го направи с него?
Някои от мъжете се засмяха.
— Е, ако не с него, то с един от останалите.
Още смях.
— Смятам да се пиша доброволец и да дежуря при мониторите, когато се върнем. Искам да гледам, ако док ги накара да се чукат.
Нов смях.
Бека стисна зъби и погледна нагоре. Втренчи се в лицата на мъжете, обърнати към нея, и срещна погледите им. Те бяха свалили очилата си за нощно виждане и любопитно я наблюдаваха, докато тя преглеждаше Брон.
— Вие направихте най-голямата грешка в живота си. Баща ми ще преследва и убие всеки един от вас. Така че се надявам да похарчите парите си бързо.
Един от нападателите се подсмихна.
— И кой е баща ти, сладко задниче?
— Той живее в голямата къща на имота, който току-що нападнахте. И много мрази наемниците — заяви тя, за да види как ще реагират. Нуждаеше се от отговори и всяка изтървана дума можеше да й подскаже в каква каша се е забъркала.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, но никой няма да те намери в дупката, в която отиваш. Баща ти сигурно е треперил под леглото, когато е чул изстрелите. Всички задници обичат да се изхвърлят пред децата си.