— Хей! — извика един от мъжете.
Рязко изтръгната от мислите си, Бека погледна нагоре. Единият от нападателите се бе приближил и я гледаше с присвити сини очи.
— Може би ще предпочетеш да се отдалечиш от него. Трябва да го упоим отново. Доктор Елза иска да си будна и готова, когато пристигнем там. Освен това, ако получиш една стреличка с тази гадост, ще умреш от свръхдоза.
Мъжът насочи пистолета и Бека се дръпна колкото е възможно по-далеч от Брон. Когато острието попадна в плътта му, младата жена мигновено заслони торса му и на секундата извади стреличката, за да не може пълната доза от приспивателното да се абсорбира в тялото му. С течение на времето му биха успокоително още няколко пъти. Бека махаше възможно най-бързо стреличките, без да събуди подозрение, но започваше да се тревожи. Щяха да го убият с това предозиране. Опита се да разубеди похитителите, но те отказаха да я слушат. Пулсът на Брон оставаше стабилен и тя притисна ухо до сърцето му, за да е сигурна, че то продължава да бие силно. Огромното му тяло й даряваше топлина, докато километрите минаваха, отвеждайки я надалеч от дома.
Когато най-накрая микробусът спря и двигателят угасна, Бека мигновено изпита страх. Тя седна и почувства болка. Дебелите решетки на клетката се бяха впили в дупето й, тъй като не се бе движила в продължение на много време. Усещаше тялото си изтръпнало от кръста надолу.
Мъжете излязоха от буса и я оставиха сама с Брон. Тя обхвана с длани лицето му и потърка бузите му с палци.
— Брон? Чуваш ли ме? Събуди се! — нарочно говореше тихо.
Той изобщо не реагира. Бека подскочи, щом вратата на автомобила рязко се отвори зад нея. Освободи лицето на Брон и се обърна, за да погледне петимата мъже, които бяха застанали до задната част на превозното средство, където се намираше вратата на клетката. Единият от тях я отключи и я отвори със замах. Извади пистолет с упойваща стреличка и го насочи към гърдите й.
— Излизай! — заповяда й.
Младата жена трябваше да преодолее сковаността на тялото си, за да се раздвижи. Излезе навън и босите й крака докоснаха студен, твърд бетон. После огледа огромното помещение, което й напомни на склад с високия си таван и металните греди. На едната страна, близо до тавана имаше няколко големи прозореца. Нечия ръка я сграбчи за лакътя и я дръпна далеч от микробуса.
Бека обърна глава и видя как четиримата мъже вдигат Брон, хванали го за крайниците. Той висеше като люлка между тях, а дългата му коса докосваше пода, докато го мъкнеха към стълбището в другия край помещението. Стана й лошо, когато видя колко безпомощен бе огромният Нов вид в ръцете на похитителите. Преглътна задавено и се запита пред какъв ад й предстоеше да се изправи.
Онзи, който я бе сграбчил за ръката я дръпна силно, принуждавайки я да последва Брон и тя бързо запристъпва след него. Не искаше да губи Новия вид от погледа си. Стълбите бяха широки и метални, и водеха надолу към пълна тъмнина. Бека извърна поглед към прозорците. Разположението на слънцето я увери, че бяха пътували най-малко три часа и половина.
Налегна я клаустрофобия, тъй като слязоха минимум по три тъмни стълбища, спускайки се все по-дълбоко в недрата под склада. Само няколко крушки тук-там осветяваха пътя, за да се виждат стъпалата. С всяко следващо стъпало въздухът ставаше значително по-хладен. От минута на минута страхът й се засилваше, но поне Брон оставаше пред погледа й.
Последното ниво свършваше с голяма двойна, метална врата, която мъжете отвориха и пренесоха Брон през нея. Гледката, която изплашеният поглед на Бека съзря, я накара да се закове на място. Залата бе голяма и ярко осветена — множество дълги лампи висяха от тавана. Те хвърляха силна светлина върху две огромни клетки, поставени в центъра на стаята, на около десетина крачки една от друга. Тези масивни решетъчни кафези би трябвало да се намират в зоологическата градина, а не в мазето на склад. Идиотът, стиснал ръката й, я бутна силно напред.
— Мърдай!
Когато влезе през двойните врати, Бека можа да огледа по-добре помещението. Още клетки бяха наредени покрай едната стена и тя с ужас видя, че в тях има двама мъже. Единият лежеше на легло, а другият крачеше нервно зад металните пръти на затвора си. Когато непознатият обърна глава, тя разпозна чертите на Новите видове.
Явно бяха заловили повече от тях. Това разкритие я накара да замръзне от ужас. Зад редицата от клетки, които бяха по-големи и по-дълги от тези в средата, бе издигната бетонна стена. Онзи, който я държеше за ръката, я отведе до една от килиите, отвори вратата и я бутна вътре. След това заключи решетъчната преграда.