Четиримата, които мъкнеха Брон, го хвърлиха върху леглото във втората клетка, вдясно от нея, и излязоха, като не само заключиха вратата, но и омотаха няколко пъти верига около металните пръти, за да обезопасят ключалката.
После свалиха от главите си маските, докато прекосяваха помещението, за да го напуснат през двойна врата, близо до тази, през която бяха влезли. Тишината в огромната зала бе зловеща. Бека се обърна, за да разгледа затвора, в който я бяха тикнали.
Легло беше опънато със сгънати одеяла върху него, а в ъгъла бе поставена лагерна тоалетна. Младата жена се втренчи в металния под под краката си, след което вдигна поглед и огледа решетките над главата си. С мъка потисна надигащия се плач. Мисли! Запази спокойствие! Тези безмълвни заповеди й помогнаха внимателно да огледа обстановката извън клетката.
След като разгледа тавана, не беше трудно да забележи камерите, насочени към нея. Те бяха от по-големите — модели, приспособени за външно наблюдение — а бетонната стена й пречеше да види какво има зад нейната клетка. Височината на преградата беше около три метра и половина и повече от достатъчна да запали любопитството й за онова, което не можеше да съзре.
Пръстите й се увиха около дебелите, студени пръти и започнаха да ги изучават. Нямаха следи от ръжда по повърхността и Бека предположи, че клетките никога не са стояли отвън, изложени на атмосферните условия. Приближи до вратата и установи, че почти не може да я различи от останалата метална решетка, явно бе много стабилно направена. Желязна плоча покриваше целия страничен отвор, за да няма възможност да промуши ръка и да достигне ключалката. От вътрешната страна на кафеза бравата бе изцяло затворена, без отвор за ключ. Това определено й подсказваше, че тези клетки не бяха предназначени за животни. Потръпна от ужас.
Бека приближи колкото се може повече до клетката на Брон и се загледа в него. Гърдите му се повдигаха и спадаха, което я увери, че все още е жив. Количеството приспивателно, с което го бяха упоили, я притесняваше. Смяташе, че всеки, инжектиран с толкова много наркотик, би се предозирал.
— Брон? — Тя прочисти гърлото си. — Моля те, събуди се! Чуваш ли ме?
Ръмжене в другия край на залата я накара да обърне глава в тази посока, за да види, че мъжът, който крачеше из затвора си, се бе преместил в ъгъла на клетката, сграбчил решетките и втренчено я наблюдава. Той имаше черна коса, дълга до кръста — дива маса от заплетени, копринени кичури — но младата жена не можеше да различи цвета на очите му. Само формата им, а изразените му пълни устни и широки скули я увериха за промяната в неговата ДНК.
— Аз съм Бека — представи се тя, като се надяваше, че ще й отговори. — От колко време си тук?
Той изръмжа отново — плашещ, дълбок звук. Явно не бе от приказливите, реши тя, нито пък приятелски настроен. Но нямаше намерение да се предаде лесно. Колкото повече информация успееше да събере, толкова по-добри шансове имаше да се измъкне от кошмара, в който бе попаднала.
— Можеш ли да говориш? — Тя пусна решетките и докосна гърдите си. — Бека. — После посочи към него. — Как е твоето име?
Новия вид пак изръмжа, след това се отдръпна от металните пръти и започна отново да обикаля из тясното пространство. Младата жена разбра, че няма смисъл да се опитва да научи нещо от него. Направи й впечатление онова, с което бе облечен — бели панталони с широки, плътни шевове, спускащи се отстрани по крачолите, и това бе всичко, което носеше. Гърдите му бяха масивни, ръцете му — с яки, изпъкнали мускули. Пръстите му бяха свити в юмруци до хълбоците.
— Брон! — Гласът й рязко се повиши. — Събуди се, дявол да го вземе!
Ръката му трепна, това я изпълни с надежда, и тя се притисна още по-плътно до решетките.
— Брон? Отвори си веднага очите! Притеснявам се за теб. Упоиха те с голяма доза, трябва да се бориш. Чуваш ли ме? Аз съм Бека. Помниш ли ме? Ние живеем заедно. Брон!
Много бавно той се претърколи и падна долу, точно до леглото. Бека трепна, когато огромното му тяло издумка на металния под. Това изглежда го стресна, защото той изръмжа, надигна се на ръце и отвори очи. Гняв изкриви красивите му черти, докато се взираше в решетките, след което вдигна поглед, за да огледа тавана на клетката. Всеки мускул в тялото му се напрегна.