— Брон? — Тя смекчи гласа си. — Добре ли си?
Главата му рязко се обърна към нея, а на лицето му се изписа объркване. Гневът му намаля и той пребледня.
— Не.
— Бяхме нападнати. Помниш ли?
Бавно, Вида се изправи, разтривайки бедрата си там, където го бяха улучили упойващите стрелички, и се огледа наоколо. Погледът му се задържа върху клетките от другата страна, където стояха останалите двама затворници. Раздвижи се бързо, удари странично решетките и изръмжа към мъжа, който обикаляше.
Другият не му обърна никакво внимание и продължи да се движи из килията. Брон подуши шумно.
— Мамка му!
— Какво?
Той обърна глава.
— Намираме се в голяма беда.
— Без майтап! — Тя прехапа устни и погледна към камерите. — Наблюдават ни.
Той проследи погледа й, после се обърна към Бека, приближи се до ъгъла, в близост до нейната клетка, и бавно огледа тялото й.
— Ранена ли си? И теб ли те упоиха?
— Не. Мисля, че нападателите ни са от Мерикъл — прошепна. — Чух достатъчно, за да разбера, че работят за някаква лекарка и знаят номера ти. Това е секретна информация, нали?
— Моят номер?
— 358.
— Това не съм аз.
Бека погледна към непрестанно крачещия Нов вид.
— Може би е той.
Брон погледна към другия мъжкар и пак насочи вниманието си към нея.
— Мога да подуша огромното количество наркотик в залата, и подозирам, че той е упоен. И преди съм усещал мириса на тези химикали, ако миризмата идва от него, значи мозъкът му е увреден. Казал ли ти е дори една дума?
— Не. Само ръмжи, без да говори. Попитах го от колко време е тук, но той просто закрачи отново. Прави това откакто ни доведоха.
— Колко дълго бях в безсъзнание?
— Според мен, около четири часа, но може да е било и по-дълго. Видях слънчевата светлина, преди да ни вкарат долу. Били сме в онзи бус поне три часа и половина, точно толкова време е необходимо, за да изгрее слънцето, откакто ни нападнаха. Докараха ни тук във фирмен микробус с логото на компания за домашна охрана, но съм напълно убедена, че не работят за нея. Успях да видя достатъчно ясно, че това бе един от онези магнитни стикери, които се залепят, а една истинска компания би написала името си с боя.
— Ние сме в сериозна беда.
— Така ли мислиш? — Погледна го учудено. — Това, което не мога да разбера, е, защо ни искат живи. Служителите на Мерикъл не предпочитат ли да те видят мъртъв? Вие, момчета, съдите до дупка компанията, а и баща ми спомена, че издирвате всеки, който е работил за нея, за да му покажете снимки на жертвите и да се опитате да идентифицирате онези, които са малтретирали вашите хора.
Той подуши отново въздуха.
— Надявам се паметта ми да ме лъже.
— Какво означава това?
Брон се поколеба.
— Надушвам лекарството, което те използваха върху нас при експериментите за размножаване.
Коленете на младата жена омекнаха.
— Какво означава това?
— Те разработиха силно стимулиращ медикамент, за да ни принудят да искаме секс и ни инжектираха с него, когато отказвахме да се чифтосваме с нашите жени. Опитваха се да разберат защо ние, мъжете, не сме в състояние да ги забременим. Помещението вони на него, и това е много лошо.
Без майтап, помисли си Бека.
— Не виждам тук нито една от жените ви. Само онзи приятел, дето спи на леглото и този. — Тя погледна към Новия вид, който обикаляше из вътрешността на клетката без да спира.
— Надушвам още един мъжкар от Видовете, най-малко дванадесет различни мъже — човеци и две човешки жени. Ти си едната от тях.
Това бе наистина много обезпокоително. Бека знаеше, че лекарят, за когото наемниците работеха, е жена, така че това я поставяше в доста неизгодно положение. Кръвта се отече от лицето й, щом мозъкът й стигна до заключението.
— Нали не мислиш, че са ме довели тук, за да… нали се сещаш? — Вдигна ръце, за да скрие профила си от камерите и много бавно, само с устни, изрече следващите думи, като се надяваше той да я разбере. — Те мислят, че съм твоята приятелка.
Брон се извърна и се отдалечи с ръмжене, очевидно бе в състояние да чете по устните. Отиде до вратата на килията, огледа я и я изрита с босия си крак. Бека трепна, знаеше, че е изпитал болка, но металът не помръдна. Той вдигна крака, разтърка пръстите си и изръмжа отново. После се обърна и бързо се върна в най-близкия до нея ъгъл.