— Не ми беше даден избор. Използваха ме за тестове за разплод. Само две от петте лаборатории, които бяха открити, използваха това лекарство. — Той се наведе. — Не си спомням нищо, но разбрах, че съм правил секс с една женска, когато действието на лекарството отшумя. Никога не помирисах кръв по тялото си и се надявам, че не съм наранил някоя от нашите жени. Нито една от тях не ми е споменала, че съм й причинил болка, след като бяхме освободени, но може би са искали да ми спестят чувството за вина, ако наистина съм го направил.
Спомените за техния разговор на какъв вид секс се наслаждава той, я накара да потрепери. Тя не беше жена от Новите видове, издръжлива или създадена да бъде по-силна от нормалното. Беше най-обикновен човек, който дори не бе в добра физическа форма, и силно се съмняваше, че ще оцелее след един рунд на груб секс, с Вид, натъпкан с онова лекарство, независимо че нямаше да се съпротивлява.
— Бека?
Тя осъзна, че се е втренчила в пода, когато се наложи да вдигне глава, за да погледне Брон.
— Аз съм силна. Ще оцелея. — Пое си въздух. — Ще ни намерят. — Гневът направи гласа й по-силен. — Някой ще умре. — Тя погледна към двойната врата. — Голяма част от тях ще изгубят живота си.
— Мъжкият няма да осъзнава, че те наранява или насилва.
Продължи да се взира в Брон, избягвайки да поглежда към Новия вид, който продължаваше да крачи из килията си и я ужасяваше.
— Той също е жертва. Осъзнавам това. Не се притеснявай. Не е негова кръвта, която се надявам да видя пролята.
— Ще ни открият. — Гласът му премина в ръмжене. — Вярвай ми!
Оценяваше неговия оптимизъм. Тим Оберто беше добър в това, което вършеше, а и бяха оставили мъртво тяло, за да започнат разследване. Имаше вяра в баща си и неговият екип. Колегите му я харесваха и щяха да направят всичко възможно да я спасят.
— Онзи с превръзката е мой. Искам собственоръчно да убия кучия син.
Веждите на Брон се повдигнаха.
— Когато ни намерят — поясни тя, — ти ще държиш този скапан боклук, а аз ще го пребия, става ли? Ще взема назаем един пистолет от момчетата на баща ми и ще го застрелям, след като се наслушам на крясъците му, за да мога да се почувствам по-добре, заради това, което предстои да се случи с мен.
— Жестока си. — Устните на Брон трепнаха. — Това ми харесва.
— Екстремни обстоятелства. Има две възможности: или да сритам този тъпанар в топките, или да се свия на кълбо и да плача. Аз предпочитам първия вариант.
— Бека?
Тя го погледна в очите.
— Ще ни открият. — В тях прозираше искреност. — Кълна ти се.
Бека кимна, като се надяваше това да стане преди да започнат всякакви експерименти за разплод.
Глава 5
— Не я докосвайте! — изръмжа Брон.
Стресната, Бека подскочи в леглото и когато осъзна къде се намира, се надигна. Явно беше заспала. Двама мъже, от които никой не беше Ранди, отключиха вратата на клетката. Брон отново изръмжа и тя погледна към него, когато той се вкопчи в решетката. Разклати я силно, бицепсите му се напрегнаха от усилието да я счупи, но опитът му се оказа напразен.
Единият от непознатите пристъпи вътре и се намръщи:
— Стани, идваш с нас! Ако се съпротивляваш, ще пострадаш.
— Оставете я на мира! Вземете мен! — изрева Брон. — Не докосвайте жената. Ще ви убия, ще ви разкъсам на парчета, ако я нараните.
Мъжът не обърна никакво внимание на заплахата.
— Ставай, Бека. Нали така се казваш? Няма смисъл да се съпротивляваш, освен ако не искаш да пострадаш.
Младата жена се изправи на треперещите си крака и погледна към Брон. Погледите им се срещнаха. Очите му бяха присвити от ярост.
— Всичко ще бъде наред. Успокой се и пести енергията си.
Брон разтърси решетките отново.
— Вземете мен! Не я наранявайте!
Най-накрая онзи, който беше влязъл в клетката, му отправи раздразнен поглед.
— Нищо няма да й стане. Док иска да направи някои изследвания на приятелката ти и да й бие инжекция. Престани да вдигаш врява. Мразя големите смесени котки. Бях забравил колко досадни можете да бъдете.
Другият, извън клетката, изсумтя.
— Воят им също е толкова труден за понасяне — отбеляза той и погледна към крайната килия и все още спящия мъж върху леглото. — Адски доволен съм, че най-сетне един от тях се пречупи. Мога да се закълна, че ушите ми кървяха.
Наемникът я сграбчи за ръката, за да я издърпа от клетката, и Бека залитна напред. Беше изплашена, когато двамата я поведоха към двойните врати. Ужасяваше се от онова, което я очакваше зад тях.