Когато влязоха в непозната част от мазето, пред тях се простря дълъг коридор. Те спряха пред третата врата вдясно, която зееше широко отворена. Стаята й напомни на лекарски кабинет, в средата с маса за прегледи и една голяма лампа, прикрепена към нея. Погледът на Бека обгърна помещението. В единия ъгъл имаше бюро, покрито с листове и папки и два компютъра. На единия от мониторите се виждаше стаята с клетките. Жена — лекар се завъртя в стола до бюрото и открито започна да изучава жертвата си.
— Сложете я на масата и я завържете с ремъците.
— Коя сте вие? — Бека не се противопостави, когато мъжете я побутнаха към масата. — Какво искате?
— Няма проблем, доктор Елза — кимна един от тях.
Жената отказа да отговори, вместо това стана и скръсти ръце на гърдите си. Бека се опита да запомни мрачното й лице — черната коса, хваната в стегнат кок, и дългия й слаб нос. Огледа я надолу — лекарката беше тънка като железопътна релса, може би метър и седемдесет и пет в обувките си с равна подметка и носеше бяла престилка. Нямаше пръстени на ръцете, нито видими белези и татуировки. Непознатата не притежаваше никакви отличителни белези, освен няколко бръчки около устата и очите, които подсказваха възрастта й — около петдесетте. Бека се взира достатъчно дълго в нея, за да е сигурна, че щеше да разпознае кучката, ако се наложеше, след като я спасяха.
Изведнъж двамата мъже я стиснаха здраво, повдигнаха я и я тръшнаха върху масата. Тя бе тапицирана с изкуствена кожа, напукана от дълга употреба, нямаше постлана хартия, каквато слагаха при преглед истинските лекари. Изпадна в паника, щом започнаха да връзват ръцете й със самозалепващи ленти. Когато единият я сграбчи за глезена, тя го ритна в рамото, а той само я изгледа.
— Сложи си краката в края на масата.
Бека сключи глезени и присви нозе към себе си. По никакъв начин нямаше да им позволи да я вържат за масата и да я оставят напълно безпомощна. Копелето я погледна злобно. Изведнъж посегна към бедрото й и заби пръстите си в плътта й достатъчно дълбоко, за да я заболи. Тя изпищя. Почувства се така, сякаш разкъсваха кожата от вътрешната страна на хълбока й.
Тогава до ушите й достигна приглушен рев. Брон. Сигурно бе чул писъка й.
Лекарката се засмя.
— Той е бесен. Дийн, накарай я пак да крещи, за да видим дали ще реагира отново.
Дийн сграбчи бедрото й и повторно заби пръстите си в него. Но този път Бека беше подготвена. При ужасната болка само изстена и се напрегна, но тъпакът започна да забива по-дълбоко, докато тя не можеше да издържи повече на агонията. Когато изпищя, той я пусна. Секунда по-късно прозвуча още един слаб рев.
Доктор Елза се подсмихна.
— Никога не съм очаквала, че ще се свържат така добре. — Студеният й поглед изучаваше Бека. — Благодаря. Сега имам начин да контролирам един тях. Мисля, че той ще направи всичко, което поискам, ако те използвам срещу него. — Тя се усмихна широко на двамата тъпаци. — Погледнете на монитора. Това го подлудява.
Дийн извърна глава. Бека също погледна натам. На екрана се виждаше жива картина от клетките, предавана от високо горе, където бе забелязала онези камери. Брон пристъпи към решетките и ги разтърси, но те не подадоха. Той изрева отново, обърна се и започна да крачи яростно.
Лекарката се приближи към системата от микрофони до монитора.
— Престани или ще нараня жената — предупреди го тя. — Седни и се успокой.
Брон спря, вдигна глава и се втренчи в камерата. Яростта му бе очевидна. Заотстъпва назад, докато не стигна до леглото, отпусна се тежко и ръцете му стиснаха дървената рамка. Продължаваше да гледа вторачено в камерата.
Лекарката се отдалечи от микрофона и се разсмя.
— Мътните да ме вземат. Обзалагам се, че котката щеше да изреве, като й казах, че ще нараня жената, ако не го направи. Много интересно. — Когато отиде до Бека, махна с ръка: — Вие двамата може да ни оставите сами.
— Не смятам, че е добра идея — поколеба се Дийн. — Трябва да останем, в случай че се нуждаеш от нас. Краката й не са вързани.
Доктор Елза сви рамене и обиколи масата за прегледи, изучавайки младата жена.
— Как се казваш?
— Ребека.
— Е, Ребека, сега ще взема натривка от устата ти, за да те изследвам за наркотици и да получа проба от ДНК-то ти. Отвори уста, но ако ме ухапеш, едно от тези момчета ще ти избие зъбите. Разбра ли ме? Също така ще взема кръвни проби и ще ти бия инжекция. Опитвам се да разбера какво е различното в теб, което го привлича. Отпусни краката и гледай да не ме ритнеш. Нямам чувство за хумор.