Бека не оказа съпротива и отвори уста за натривка от вътрешната страна на бузата. Трепна, когато кучката взе кръв от ръката й. Убождането в бедрото от инжекцията я заболя, но най-накрая лекарката се отдръпна.
— Вземаш ли противозачатъчни? Спирала? Имаш ли импланти в гърдите? Пиеш ли някакви лекарства? Заболявания? — Стисна устни. — Да ти направя ли пълен преглед? — Жената бръкна в джоба на престилката и извади ръкавици. — Не разполагам с ултразвуков апарат, за да проверя дали имаш импланти, но мога да те опипам. Няма да бъде много приятно, но момчета могат да те приковат към масата и да се наслаждават, докато разкъсват дрехата ти, а гледката…
— Да ти го начукам! — изсъска през зъби Бека. — Не. Нямам импланти в гърдите или нещо друго добавено. Нямам заболявания и не вземам наркотици. — Замълча. — Напълно здрава съм и не пия никакви лекарства.
— А какво ще кажеш за противозачатъчните таблетки? — Дийн пристъпи по-близо. — Или за инжекциите? Моята приятелка използва такива.
— Взимаш ли нещо против забременяване? — Лекарката внезапно сграбчи тениската на Бека и я издърпа до гърдите, откривайки корема й.
Бека ахна, но ръцете на доктор Елза бяха вече върху плътта й, преди младата жена да успее да реагира. Тя остана неподвижна, страхувайки се, че един от мъжете може да я нарани, тъй като те се спуснаха напред, готови да я хванат, ако започне да се бори.
— Не се виждат белези от операции. — Ръцете на лекарката бяха студени, когато смъкна ластика на бикините й няколко сантиметра надолу. — Няма стрии от бременности. — Тя погледна към Бека. — Да разбирам ли, че нямаш деца? Не ми отговори на въпроса за противозачатъчните?
— Нямам деца и не вземам нищо против забременяване.
Брон остана седнал, но съкрушен и притеснен за Бека. Ужасни картини на нещата, които може би й правеха, изпълваха съзнанието му. Заляха го спомени за онова, което бяха изтърпели жените Видове в ръцете на персонала на Мерикъл по време на тестовете за разплод. Те изследваха жените, понякога извършваха проучвателните си операции върху тях, без дори да благоволят да ги упоят, за да облекчат болката им.
От гърлото му се надигна ръмжене при мисълта, че Бека може да страда по този начин. Тя нямаше опита, трупан с години, за да изгради поносимост към болката. Беше нежна и сладка, и той се тревожеше за психическото й здраве. Ако му се отдадеше шанс, беше в състояние да я опази жива, но похитителите им можеха да я убият преди това. Със сигурност нямаше как да защити съзнанието й от жестокостите, през които щеше да премине.
Разтревожен, опипа монетата в джоба си и си помисли, че е безполезна, тъй като помощта все още не бе пристигнала. В секундата, в която бе подал сигнал за помощ в Хоумленд, те трябваше да активират проследяващото устройство, скрито в метала. Досега екипът би трябвало да е пристигнал и да атакува, или още по-добре, да ги е намерил преди да ги затворят в подземието. Бека бе сигурна, че са изминали часове след отвличането им, а това означаваше, че помощ няма да дойде.
Затвори очи, докато обмисляше причините, поради които монетата се бе провалила. Тя бе тествана преди да напусне Хоумленд, така че не беше дефектна, но нападателите им може би имаха нещо, с което да заглушават сигналите. Освен това стените наоколо бяха от бетон, доста дебели, и най-вероятно блокираха сигналните вълни.
Мамка му! Брон отвори очи, когато двама мъже отвориха вратата, през която бяха отвели Бека, но те не я връщаха обратно. Бързо скочи на крака.
— Къде е тя?
— Успокой се, звяр такъв — изсъска единият. — Приятелката ти е при лекарката. Ние сме тук за него.
Те приближиха към клетката, с крачещия из нея Нов вид, който отказваше да се успокои и да говори. Изпаднал в паника, Брон се хвърли към решетките.
— Вземете мен, вместо него. Аз ще се размножавам с човека. Не му позволявайте да я докосва. В крайна сметка, той ще я убие.
Мъжете спряха и се спогледаха. Единият от тях погледна към Брон и каза:
— 919 няма да се чифтосва с твоята приятелка. Той си има своя.
Другият се изсмя силно.
— И тя е истинска издънка като него.
Шегата, която Брон не разбра, ги накара да се разсмеят.