— Къде е Бека? Защо крещи? Какво направихте с нея? Кажете на човека, който отговаря за всичко това, че аз имам правомощията да платя откуп за връщането ни в Хоумленд. За всички нас, включително и Бека.
Те спряха да се смеят и тъмнокосият прехапа устни.
— За колко пари става въпрос?
Червенокосият му другар го тупна по рамото.
— Млъкни! — изсъска той. — Това дори не е забавно. — Очите му се насочиха към камерата. — Тя ще те чуе, може да го приеме на сериозно и ще свършиш с куршум в главата, идиот такъв. — После повиши глас. — Много смешно, Грег. Не се заигравай с копелето. Знам, че си отегчен, но фалшивата надежда е последното нещо от което той се нуждае в момента. Нека да си свършим работата.
Другият мъж отвърна тихо:
— Точно сега тя е заета и силно се съмнявам, че има време да наблюдава монитора. Бихме могли поне да го изслушаме.
— Ранди ще ни убие и двамата. Не могат да доловят шепота по микрофона, но те предупреждавам, недей да говориш с него за тези глупости. Всички ние, по един или друг начин, сме затънали прекалено дълбоко и единствената ни възможност някога да излезем оттук живи е на товарен самолет, пътуващ за някоя ужасна лаборатория в третия свят, където ще ни накарат да изглеждаме като аматьори.
— Кажете цена — тихо процеди през зъби Брон. — Мога да получа достъп до милиони.
Червенокосият го изгледа свирепо.
— Затваряй си шибаната уста. Всички ние сме прецакани.
— Той навярно казва истината. Те получиха пари — прошепна приятелят му отново. — Не вярвам на нито един от онези, Майк. Ти си единственият приятел, който ми остана. На тях не им пука за нас.
Майк се завъртя към Грег и го сграбчи за ризата. Заговори му тихо, но слухът на Брон успя лесно да долови думите.
— Нима искаш да ни убият? Полицията ни издирва, ще ни ударят инжекцията или ще ни затворят до живот, ако ни хванат, и единственият изход от тази каша е да правим онова, което ни нареди доктор Елза. Тя е мозъкът, тя ни изкарва парите и тя има връзките, за да се махнем оттук. Ще отидем да живеем в Русия с нова самоличност, ще си намерим по някоя сладка женичка и ще пием водка, дявол да го вземе.
— Пари, които няма да видим. Те контролират всичко, Майк. Прецакани сме също като тези животни, но не сме заключени в клетка. Заради всичко, което знаем, биха могли да ни пръснат мозъка, когато вече няма да сме им полезни или просто ще излетят без нас.
— Няма да посмеят. Знаем прекалено много, за да не ни вземат и Ранди няма да убие един от хората си, освен ако не си мисли, че не може да му има доверие. Работил съм с него много по-дълго, отколкото ти. Той може да е кретен, но държи на екипа си. Зачита лоялността. Ако преебеш тази работа, си мъртъв.
— Мамка му! — Тъмнокосият прокара пръсти през късо постриганата си коса. — Добре. Писна ми от тези гадости. Просто искам да ида в Русия и да започна живота си отначало.
— Аз също, и вече сме толкова дяволски близо. Само трябва да уловим примат. Чу доктор Елза. Те искат пълен комплект, ще платят достатъчно пари за тях и най-накрая ще се измъкнем от тази лайняна дупка.
— Точно така — кимна мъжът. — Работех като чистач, дявол да го вземе. Как, по дяволите, се забърках в това?
— Работехме на погрешното шибано място — промърмори Майк. — Сега трябва да се тревожим как да закараме това копеле в другата стая, без да ни убие. Нека мислим ден за ден. Ще стигнем до Русия и, дявол да го вземе, ще си купим по някоя от онези секси булки, които гледаме в интернет през цялото време.
— Да. — Грег посегна зад гърба си и извади електрошоковия пистолет от колана на панталоните си. — Хайде да го хванем.
Брон запази мълчание, докато наблюдаваше как двамата мъже доближават клетката. Бе чул достатъчно, за да знае, че са твърде наплашени и няма да се изкушат от предложението за пари. Те искаха да заловят Видове примати и той се притесняваше за офицерите, с подобно ДНК, които пътуваха между Хоумленд и Резервата. Наблюдаваше с ярост как уцелиха дрогирания Вид, удариха го в гръдния кош с достатъчно количество електричество, за да изгуби съзнание и влязоха в клетката на 919. Вдигнаха безжизненото му тяло и го отнесоха.
Бяха заявили, че няма да отведат затворника да се чифтосва с Бека. Може и да излъгаха, но Брон се съмняваше в това. Хората бяха жестоки, наслаждаваха се да причиняват емоционална болка и щяха да го дразнят като го накарат да разбере, ако това беше истина. Ръмжене се откъсна от гърлото му, когато започна да крачи из ограниченото пространство на клетката. Къде е тя? Какво правят с нея? Защо оперативната група още не ни е намерила?