— Спокойно — прошепна дрезгаво той. — Ще се погрижа за теб. — Стисна я здраво за кръста, за да я държи неподвижна, докато пръстите му измъчваха малкото снопче от нерви. — Почувствай ме.
Ако можеше, Бека щеше да се засмее. Съществуваше единствено той — нищо друго. Не само се наслаждаваше на докосването и аромата му, но начинът по който я бе притиснал в скута си не й оставяше никакъв избор, освен болезнено да желае оргазма.
Пръстите му описваха кръгове около набъбналата пъпка, ръката му се извъртя леко и палецът му — поне смяташе, че е той — подразни отворът на женствеността й. Тя притисна лице по-силно в гърдите му, поради някаква причина знаеше, че трябва да пази тишина, но не можеше да си спомни защо. Усещането как големият пръст прониква навътре и разделя вагиналните й стени, я накара да захапе кожата му. Видът изръмжа в отговор и проникна по-дълбоко. Започна да движи ръката си, като същевременно търкаше и клитора й. Когато главата му се облегна на нея, до ухото й завибрира мъркане.
Оргазмът я връхлетя бързо и силно, разкъса я на малки парчета. Ръката на мъжа, която обгръщаше гърба й внезапно изчезна, за да обхване главата й. Силно притисна лицето й в гърдите си, като почти я задуши, когато Бека извика името му. Не я интересуваше дали може да диша, удоволствието бе твърде голямо.
Пръстът му се отдръпна, а ръката отпусна захвата, с който държеше главата й притисната в него. Без подкрепата му, тя залитна леко, но той не я остави да падне, когато тялото й омекна. Брон я прегърна през кръста и тя повдигна глава, за да го погледне.
Гледката как пъха пръста в устата си, за да я вкуси, едновременно я зашемети и възбуди. Новия вид задържа погледа й и изръмжа срещу нея. Желанието бе направило невероятните му очи почти диви от страст, което й подсказа, че иска да я изяде жива, по възможно най-приятния начин.
Мъжът бавно извади пръста си и оголи зъби насреща й, вдигна ръце във въздуха — сякаш някой бе насочил пистолет в него — и изсъска:
— Махни се от мен!
Дълбокият брутален звук моментално я накара да изпита ужас. Младата жена почти падна в бързината да се смъкне от скута му, заотстъпва назад, докато гърбът й се блъсна в решетките на килията. Болката, която се надигна в нея от емоционалния удар, че я отхвърля можеше да се сравни с юмрука, който бе получила по-рано в лицето.
Вида стана внезапно, като почти преобърна леглото в бързината да се отдалечи от Бека, и отиде в другия край на килията. Остана с гръб към нея, ръцете му сграбчиха решетките и като отхвърли глава назад изрева с пълно гърло от ярост.
Глава 7
Брон успя с огромни усилия да успокои дишането си и да възвърне контрола над тялото си. Кокалчетата му бяха побелели от смъртоносната хватка, с която стискаше решетката. Ревът бе му помогнал да потуши част от чувството за безсилие, но миризмата на страха на Бека, носеща се във въздуха, продължаваше да го преследва.
Нарочно бе предизвикал този страх, защото имаше нужда от него. Ако още две секунди беше останала в скута му, щеше да й причини нещо ужасно. Би могъл да я нарани, дявол да го вземе, затова реши да я отдалечи от себе си, преди изкушението да се превърне във физически акт.
Усещаше члена си ужасно болезнен, но се опитваше да не му обръща внимание. Затвори очи и се концентрира върху дишането през устата, но и това не му помогна, тъй като ароматът на нейното освобождаване още се усещаше. Прииска му се да изреве отново.
Изкушението да се обърне, да отиде при Бека, да разкъса дрехите й и да я принуди да коленичи пред леглото беше непоносимо. Не трябваше да прави нищо повече, освен да я целуне, но съвършените му планове бяха отишли бързо по дяволите в момента, в който устните му срещнаха нейните. Дишането му се учести, докато се бореше с инстинктите си, които крещяха: Вземи я!
Беше си мислил, че целувката ще бъде сладка, нежна и ще успее да се справи с нея. Вместо това бе преживял най-мощната вълна на възбуда, която някога се бе стоварвала върху него. Почти бе забравил за проклетите камери, за страха й от тях и за това, че щеше да го намрази, ако я съблечеше гола и заровеше лице в кадифената й мекота, където пръстите му току-що си бяха играли. Споменът за това колко беше стегната го плашеше и възпираше желанието му. Щеше да я вземе твърде грубо и прекалено бързо и да разкъса тази дяволски сладка нейна сърцевина. Искаше да накара жената да крещи името му, но не от болка.