Гърдите му пулсираха на мястото, където го бе ухапала, а острото жило на болката от зъбите й и потеклата кръв едва не разбиха контрола му. Бека не беше Нов вид и действието й не означаваше, че го подтиква да я захапе за рамото и да се чифтосва с нея. Може би бе прекалено груб в настойчивостта си да я накара да свърши, но се надяваше случаят да не е такъв. Безпокойството потуши част от страстта му.
Никога не бе имал желание да я нарани. По-скоро би изтърпял ужасни мъчения, отколкото да й причини болка. Тя му вярваше, нуждаеше се от неговата защита, но той бе по-голяма заплаха за нея, когато седеше в скута му, отколкото всички копелета, които ги бяха отвлекли. Мисълта за това, което можеше да се случи охлади още повече кръвта му.
Да я вземе сякаш е от Новите видове би било непростимо. Бека не беше едра, яка или достатъчно силна, за да се бори с него, ако не искаше да се чифтосва. Щеше да е безпомощна срещу неговата похот, а в състоянието си на възбуда, той не би могъл да го осъзнае, докато всичко не свършеше. Понякога на мъжкаря му бе необходим един добър удар или бой, за да му се привлече вниманието, когато бе обладан от страст.
Най-сетне Брон се почувства достатъчно овладян и спокоен, за да й се извини. Признанието, че се е побъркал, би наранило малко гордостта му, но истината можеше да заличи страха, който бе предизвикал, показвайки й дивата си природа. Той се обърна и вината го загложди отново, когато се втренчи в жената, сгушена на кълбо, в другата част на клетката.
Бека бе седнала на пода, със свити до тялото колене и обгърнала ги с ръце. Бавното й дишане го увери, че тя спи. Не можеше да види лицето й, тъй като го бе притиснала към краката си. Как успяваше да остане в изправено положение, без да падне, си оставаше загадка за него. Брон полека я приближи. Нежно плъзна ръце под бедрата и зад гърба й. Внимателно я вдигна и Бека не се събуди, когато я намести в люлката на ръцете си. Главата й се облегна на гърдите му, близо до белега от ухапване, който беше оставила върху плътта му. Новия вид се обърна и с котешки стъпки приближи до леглото, вдигна крак, отметна одеялото и нежно я положи на една страна.
Не му се искаше да я пусне, можеше да седне с нея в прегръдките си, но се отказа. Членът му току-що се бе успокоил достатъчно, за да омекне, и младият мъж не бе готов да изкуши съдбата. Той я покри със завивката и се загледа в деликатните й черти.
Тя наистина имаше смешно малко носле, но му харесваше. Устата й бе малка, с плътни устни, само за целувки. В тялото му отново пламна страст и Новия вид бързо се изправи, за да се отдалечи от изкушението.
Седна на студения твърд под, с гръб към леглото, и прикова поглед в заключената двойна врата, зад която враговете му чакаха да настъпи време, за да отведат него и неговата жена.
Неговата жена? По дяволите! Той затвори очи, пое дълбоко дъх и си напомни, че тя не е негова и никога няма да бъде. Тим Оберто изобщо не би позволил на дъщеря си да се сближи с Нов вид от страх, че той ще бъде заплаха за нейното благополучие и Брон не можеше да го обвинява. Човешките жени, които се обвързваха с Нов вид в крайна сметка се озоваваха в опасност. Не само заради половинките си.
Вратите в другия край на залата се отвориха. Той повдигна клепачи и видя четирима мъже да носят изпаднал в безсъзнание Вид до клетката му. Брон вдиша дълбоко през носа и направи гримаса. Миризмата на самотно насилствено освобождаване, на лекарство за разплод и вонята на враговете му, подействаха зле на празния му стомах.
Не бяха дали храна нито на него, нито на Бека. Този факт го притесняваше много и предполагаше, че не смятат да ги оставят живи за дълго. Но в това нямаше смисъл, ако планираха да го продадат на някой друг, след като приключеха да го използват. Спомени от годините, преживени в лабораториите за тестване, изплуваха в съзнанието му и той се отпусна. Тези копелета бяха работили за Мерикъл, а това означаваше, че ще им дадат храна само ако получеха онова, което искат.
Мъжете излязоха толкова бързо, колкото бяха влезли и Брон отново се отпусна. Обърна глава, за да погледна Бека, надяваше се, че онези няма да дойдат за тях още дълго време. Младата жена най-вероятно бе много изморена, те не бяха й инжектирали успокоително, което означаваше, че откакто ги бяха отвлекли изобщо не бе спала. Погледът му се насочи отново към вратата, за да продължи своето бдение. Не можеше наистина да защити Бека, но поне щеше да я пази докато спи и това го караше да се чувства по-добре.