Бека рязко се събуди, когато звукът от стъпки отекна в помещението. Беше заспала, свита на кълбо в ъгъла на килията, наблюдавайки как Брон опитва да се успокои. Той бе останал с гръб към нея, дори беше отказал да погледне в нейна посока, докато накрая изтощението си бе казало думата. Сега се събуждаше в леглото, завита с одеяло.
Новия вид бе толкова близо до нея, че материята на долнището му се докосваше до тялото й, и наблюдаваше онези, които бяха влезли в залата. Бека извърна глава — Ранди и няколко от неговите приятелчета крачеха през помещението. Стомахът й се стегна от ужас, когато осъзна, че е дошло време. Бегъл поглед към останалите клетки потвърди предположението й — килията на 919 не беше празна. Зад решетките, проснато на леглото, се виждаше тялото на мъж. Той беше или упоен или спеше, тъй като изобщо не помръдна, доколкото успя да забележи.
— Бека? Просто трябва да оцелеем — с тих глас обобщи ситуацията Брон. — Прави това, което те искат.
Младата жена се взря в него, но той все още отказваше да погледне към нея, цялото му внимание бе насочено към четиримата, които спряха пред вратата на клетката им. Всички до един извадиха електрошоковите си пистолети, за да ги проверят дали са заредени. Ранди беше този, който проговори:
— Време е. — Той изгледа Брон. — Мръднеш ли, ще подпалим не само твоя задник, но и на приятелката ти. — Потупа по оръжието си. — Тези неща бяха променени от едно от нашите момчета. Ограничителят на напрежението е елиминиран. Знаеш ли какво значи това? Че ще я убие. Ако се съпротивляваш, тя ще умре.
— Това не ми харесва — изсъска Дийн. — Хайде да го нокаутираме като другите и когато се събуди, ще бъде окован. Прекалено опасно е да отворим проклетата врата и да го местим докато е в съзнание.
— Доктор Елза дава заповедите. — Ранди очевидно не бе въодушевен, изглеждаше така сякаш смуче лимон. — Тя не го иска зашеметен, освен ако не се налага. Мисли, че това може да охлади чувствата му.
— Мамка му! — промърмори Рей. — Да докараме задника на док тук, тя да премести огромния кучи син, щом е толкова сигурна, че той ще защити кучката, която чука. Според мен копелето ще се опита да ни убие. Те не са кой знае колко умни.
Ранди пристъпи по-близо до решетките, без да отделя очи от Новия вид и повдигна вежди.
— Да не си вбесил приятелката си? Изглежда те е захапала.
— Не. — Брон посегна назад, хвана Бека за бедрото, и внимателно я избута зад себе си, когато тя се опита да застане редом до него. — Ще се подчиня. Не я наранявайте. Разбрах, че сте готови да я убиете, ако не го сторя. — Обърна глава към Рей. — Не съм глупав.
— Това е лудост — добави четвъртият от групата. — Той ще подивее след като отворим тази врата и ще се опита да обезвреди колкото се може повече от нас. Изгубих трима от моя екип, заради копелета като този. Той може да скочи върху нас, те се движат супер бързо и вижте проклетите му нокти. Те са по-твърди от нашите и са в състояние да разкъсат кожата.
— Знам — призна Ранди. — Но все пак имаме заповед. — Той повиши глас. — Приятелката ти умира на секундата, ако дори ме накараш да си помисля, че ще нападнеш един от нас.
— Няма. — Новия вид се поколеба. — Аз ще я нося. Не мога да се бия с вас, ако ръцете ми са заети. Това ще ви накара ли да се чувствате по-сигурни?
Изненада проблесна по лицата на мъжете и Ранди кимна рязко.
— Да. Направи го, щом искаш. Носи я с двете си ръце, така че, ако я изпуснеш да се удари достатъчно силно, за да разбие проклетия си череп в твърдия под. — Мъжът тропна с крак. — Това ще я унищожи.
Брон бавно се обърна и срещна притеснения поглед на Бека. По някакъв начин младата жена бе вбесила Ранди, но той трябваше да им се подчини, за да осигури безопасността й. Приведе се леко и разтвори ръце.
— Обгърни врата ми.
Тя прехапа устни.
— Съжалявам.
— За какво? Ти не си виновна. Никой от нас няма вина. Просто прави това, което ти нареждат и няма да имат причина да те наранят. Аз няма да се съпротивлявам. Твоята безопасност е на първо място.
— Какво й шептиш там? — Ранди звучеше ядосано. — Хайде, престани да се бавиш.
Главата на Брон рязко се обърна и той изръмжа тихо.
— Тя е уплашена. — Отново насочи вниманието си към Бека. — Дръж се за мен. Одеве не бях разгневен на теб, а на себе си. Но сега не е време да го обсъждаме.
Младата жена протегна ръце и ги обви около врата му. Новия вид обхвана с една ръка кръста й, а другата мушна под коленете й, като затисна тениската, за да не се види бельото й, когато я вдигна в прегръдките си. После бавно се обърна и изгледа мъжете с присвити очи.