— Ще се вървя спокойно. Мога ли да изляза сега?
Ранди кимна към приятелчетата си и изключително нервният Рей приближи, за да отключи веригата и да отвори вратата на клетката. Бека беше много доволна от вида на неподправения ужас по лицата на тези тъпаци, заради онова, което би могъл да им направи Брон. Той беше плашещо огромен и силен мъж. Без нея щеше набързо да им срита задниците.
— Излизай! — подкани го Ранди. — Бавно и внимателно, котенце. — Той вдигна оръжието си, насочи го към жената и се намръщи. — Или ще я поразя първа.
— Няма да рискувам живота й. — Новия вид предпазливо излезе от клетката, като стъпваше бавно и без да създава усещане за опасност.
Страх и несигурност се бореха в Бека, когато ги отведоха в друга стая, различна от онази, в която бяха оковали 919. В това помещение имаше метално легло и камера, монтирана в единия ъгъл. В другия бе разположена маса. Щом вратата зад тях се затвори, глупаците застанаха с оръжия, насочени към телата им.
— Пусни я долу и отиди до леглото! — заповяда Ранди.
Брон се поколеба.
— Не е нужно да ме оковавате. Казах, че няма да се бия.
— Прави каквото ти нареждам. Думите ми не подлежат на обсъждане. Съблечи си дрехите, легни по гръб и не се бори, докато те връзваме. Разбра ли?
Новия вид се наведе и остави Бека да стъпи на краката си, след това отиде до дългото, метално легло с решетка вместо табла към главата и малка стъпенка отстрани. Красивото му лице се изкриви от гримаса и младата жена нарочно се обърна с гръб към него, за да му спести притеснението. Рей пристъпи напред, с насочен в лицето й пистолет, докато Ранди проследяваше с оръжието си всяко движение на страховития Вид. Останалите двама се приближиха до вратата, готови да се спуснат към огромния мъж, ако се наложи.
Тя чу как той свали долнището си и как леглото изскърца под тежестта на тялото му. После веригите издрънчаха. Ранди свали оръжието и се приближи към нея, привличайки цялото й внимание.
— Ето какво ще направим. Слушаш ли ме?
— Да. — Изгледа го свирепо.
Той се обърна, отиде до масата, където имаше поднос с наредени върху него предмети и взе една тубичка с някакво вещество и чаша за проби.
— Лубрикант и чаша с капак, който се запечатва. Трябва ли да ти описвам всичко подробно? — Погледна през рамо и се подсмихна. — Веднага щом той свърши, отиваш бързо до вратата и тя ще се отвори. Рей ще вземе пробата, а Дийн ще те застреля, ако се опиташ да направиш някоя глупост. — Погледът му се вдигна към камерата, преди да изгледа предупредително младата жена. — Ще следя всяко проклето нещо, което правиш. Не пипай веригите и не се бави при предаването на пробата. — Обърна се изцяло с лице към нея и приближи. — Докторката иска най-малко осем проби този път.
Бека повдигна вежди.
— Осем?
Ранди наклони глава и се намръщи.
— Осем. Имаш ли проблем с това?
— Може би той. — Бузите й пламнаха от срам. — Много са.
— Не и за тях. — Ранди огледа Новия вид. — Сдържал си се с приятелката си, а? Не я бива в леглото или що?
— Тя е човек — отговори Брон с дълбок, ядосан глас. — Не е жена от Видовете.
Ранди избухна в смях и намръщеното му изражение изчезна.
— Страхопочитание, не е ли сладък, момчета? — Пристъпи по-близо до пленничката. — Гаджето ти може да е котенце, но чука като разгонено куче. Миризмата на възбудена женска и докосването ти ще го държат твърд в продължение на часове. Той се нуждае само от около двадесет секунди за възстановяване, след което отново е готов да го чукаш или да го смучеш. — Протегна към нея тубичката и чашата. — Не му позволявай да свършва в устата ти. Слюнката, смесена със спермата, унищожава пробата. Не я плюй в чашата.
Бека сковано пое нещата, мразеше Ранди и се надяваше, когато баща й пристигне да й заеме оръжието си. Искаше отново да стреля по своя похитител и нямаше да пропусне, ако й се отдадеше втори шанс.
— Нещо друго?
Погледът му обходи тялото й.
— Да. Може би когато приключиш с него, ще обслужиш и мен. — Смеейки се, мъжът се обърна и се отправи към вратата. — Побързай, ако искаш да ядеш, или ако не искаш да го видиш прикачен към онази машина. Имаш на разположение два часа.