Брон леко се размърда, когато другата й ръка обви главичката на пениса му, погали я нежно и после здраво стисна ствола. Започна бавно да го изучава, като дланите й се движеха нагоре и надолу, от което дишането му се ускори. Беше очарована от гледката на мускулите му, които набъбнаха, щом бедрата му се залюляха ритмично. Ситни капчици пот избиха по гърдите му, мъркането на мъжа се усили, заедно с поклащането на таза му и това беше най-възбуждащото нещото на света.
— Свършвам — изръмжа с груб глас.
Бека бързо отдръпна едната си ръка, грабна чашката и се зачуди как, по дяволите, щеше да свърши тази работа. Краката на Брон се опряха в долната рамка на леглото, към което беше прикован, бедрата му се извиха нагоре и младата жена наведе пениса, почти докосвайки корема му. Спермата се изля в чашката.
Вида изстена високо, разтресе се целият от силата на оргазма и тя трябваше да си напомня да държи здраво чашката, когато много й се искаше просто да го погледа. Стоновете му накараха зърната й да се втвърдят. Тялото му потръпваше при изхвърлянето на всяка поредна струйка сперма, пълнейки чашката все повече и повече, докато накрая пръстите й изстискаха и последната капка. Ръката й освободи члена и мускулите му се опуснаха, тялото му остана да лежи изнурено, докато той дишаше тежко.
Бека си спомни, че трябва да затвори чашата, стана и с треперещи крака се отправи към вратата. Преди да стигне до нея, металните двери се отвориха и Рей протегна ръка, облечена в ръкавица. Той отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Взе пробата без коментар и затвори вратата. Бека се втурна обратно при Брон, като по пътя си взе нова чашка от масата.
Очите му бяха затворени, докато се опитваше да овладее дишането си. Тя избърса лубриканта в края на одеялото и погали мъжа по гърдите.
— Добре ли си?
Той отвори невероятните си очи, за да я погледне. Когато й се усмихна, погледът му бе нещо, което тя никога нямаше да забрави. Жълтото бе покрило синьото и цветът им бе станал почти златист. Дъхът й замря.
— Обичам меките ти ръце.
По бузите й потекоха сълзи.
— Добре.
Тревога помрачи усмивката му.
— Съжалявам, Бека.
— За какво?
— Че те наранявам, заради нашата връзка. Ти си тук, защото се съгласи да живееш с мен. Не трябваше да напускам Хоумленд. Ако го бях направил, сега щеше да си бъдеш вкъщи.
Тя се наведе и доближи устни почти до неговите, косата й се разпиля по гърдите и раменете му.
— Радвам се, че си добре. Трябва да го направиш още седем пъти.
— Ти плачеш. Това те наранява.
— От стреса е, Брон. — Помилва гърдите му. — Не съм наранена. Повече се притеснявам за теб, отколкото за себе си. Ти си този, който е окован и трябва да направи това още седем пъти. На мен се падна най-лесната част, всъщност.
Той кимна рязко.
— Колкото по-бързо свършим, толкова по-скоро ще ни върнат в клетката и ще ни дадат храна. Хайде да го направим.
На лицето й се изписа изненада.
— Пак ли? Толкова скоро?
Младият мъж я изгледа с мрачен, но решителен поглед.
— Аз съм от Видовете. Готов съм.
Брон отказа да й признае, че докосването й беше зашеметяващо преживяване и вече жадуваше да започне отново. Можеше да се закълне, че подушва възбудата й, но тя вероятно бе от по-рано. Сълзите й късаха сърцето му и той знаеше, че след като това свърши и ако успееха да се спасят, събитията от този ден щяха да я преследват вечно.
Бека се отдръпна назад и той моментално усети липсата на нейната близост. Затвори очи, защото знаеше, че тя се чувства по-удобно, когато не я гледа. От думите й за камерите беше разбрал, че мрази, когато я наблюдават и ненавиждаше начина, по който пенисът му се втвърдява при мисълта, че ръцете й скоро ще бъдат отново върху него.
Лекото докосване на пръстите й го накара да прехапе устни, за да задуши ръмженето. Сърцето му ускори ритъм, ръцете му силно опънаха веригите, искаше му се да ги скъса. Но им беше благодарен, че го държаха неподвижен. В противен случай щеше да я сграбчи, да разкъса дрехите й и да я прикове под тялото си. Желанието да проникне в нея бе толкова мощно, че щеше да го убие.
Само представата, че е под него, с широко разтворени крака и пенисът му се движи в сладката й мекота, бе достатъчна да го накара да стигне до края. Ръцете й го възпламеняваха. Караха го да се чувства прекрасно, но той знаеше, че ще се почувства още по-добре, ако вагината й го засмучеше здраво.